Читать «Нежна победа» онлайн - страница 4

Някакъв мъж посегна да вземе чашата си от бара и без да иска настъпи Кати по крака, а докато бъркаше в джоба си за пари, я блъсна с лакът. Човекът не се извини, а и тя не очакваше извинение. Тук всеки се интересуваше единствено от себе си. Мъжете и жените бяха с равни права.

Мъжът взе напитката си и понечи да тръгне, но забеляза Кати.

— Здравей — спря се и одобрително огледа стройното момиче, облечено в тясна синя рокля. — Чудесно — заключи той. Беше успял да види всичко — от лъскавата руса коса с червеникав оттенък до сапфиреносините й очи, които го наблюдаваха изпод дългите извити мигли и деликатно очертани вежди. Скулите й бяха елегантно загатнати, носът й — малък, а бледата кожа на страните й бавно започваше да порозовява.

— Дори повече от чудесно — добави мъжът без да знае, че изчервяването на Кати се дължи на раздразнение, а не на задоволство от комплимента.

Въпреки че се почувства обидена от безцеремонното отношение към нея — мъжът я оглеждаше така, сякаш си беше платил за удоволствието — тя не можеше да го обвинява. В края на краищата тя беше тук, нали така? Както и да го наричаха собствениците и редовните клиенти, това си оставаше бар за запознанства на самотни мъже и жени.

— Къде е питието ви? — попита той и отново се вгледа в лицето й.

— Нямам — отвърна кратко Кати.

— Защо?

— Вече пих.

— Защо не си поръчате още едно и не дойдете с мен в онзи ъгъл? Можем да се сближим. Аз съм адвокат — добави, убеден, че тази информация ще бъде достатъчна, за да я накара да си купи нещо за пиене и охотно да го последва в споменатия ъгъл.

Тя прехапа устни и разочаровано възкликна:

— О!

— Какво?

— Не обичам адвокатите.

Той изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото раздразнен.

— Много лошо — отбеляза, сви рамене и се отдалечи. Кати го проследи с поглед. Видя го да се спира до две много привлекателни млади жени, които отвърнаха с усмивки на проявения към тях интерес. Изпита срам, примесен с възмущение към него и към всички в тази зала, а най-вече към себе си за това, че е дошла тук. После си даде сметка за своята грубост — места като това я караха да застава нащрек; сърдечността и спонтанността й изчезваха в момента, в който прекрачеше прага им.

Разбира се, адвокатът беше вече забравил за нея. Защо трябваше да си прави труда да я сваля, след като не беше необходимо? Ако Кати или която и да е друга жена в това заведение изпиташе желание да го опознае, той беше на нейно разположение. Дори можеше да я покани в дома си. Щяха да отидат дотам с нейната кола, за да зачете равноправието й. След като задоволяха страстите си, двамата можеха да си пийнат приятелски по едно питие — при условие, че той не се чувстваше прекалено изморен — и накрая щеше да изпроводи дамата до вратата и да я остави да си отиде у дома сама.

Много умело, много праволинейно. Не се създаваше никаква обвързаност. Днешните жени имаха правото да откажат на подобно предложение; не беше задължително жената непременно да легне с него; дори не трябваше да се притеснява, че отказът й би могъл да го засегне, да нарани чувствата му. Защото той не изпитваше чувства към нея. Възможно беше мъжът да се ядоса малко заради това, че е загубил един два часа от времето си, но пък нищо не му пречеше да се насочи към нов обект. Имаше много други жени, които щяха да го приемат благосклонно.