Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 31

Двете жени изчакаха мъжете да освободят входа, после съпругата на кастелана въведе Фиамета в замъка. Момичето погледна любопитно встрани, докато прекосяваха залата. През една врата в другия край, която водеше към кабинет или нещо подобно, зърна дука, застанал прав до бюрото си, и двама прашни от път мъже — единият свещеник със строг лик, другият благородник, махащ възбудено с ръце. После Феранте и останалите й препречиха гледката и тя последва госпожа Пиа.

Стаите на кастелана бяха в една от квадратните кули. Госпожа Пиа свали каната от една лавица в миниатюрната си спалня с дебели зидове, претъпкана с малкото необходими й мебели — легло и няколко ракли — и зачака тревожно, докато Фиамета я оглеждаше на светло до тесния прозорец. Фиамета тайничко се зарадва, когато установи, че ще е необходимо нещо повече от обикновено запояване. Дръжката, излята във формата на гъвкава русалка, беше не само откършена, а и напукана. Увери съпругата на кастелана, че поправката ще бъде извършена бързо, после двете увиха каната в парче ленен плат и тръгнаха да се връщат.

На минаване през голямата зала Фиамета се стресна от гневните викове на дук Сандрино, които долитаха откъм кабинета. Беше се подпрял с юмруци на писалището. Феранте стоеше срещу него, скръстил ръце на гърдите си, със стиснати зъби и потъмняло като изпечена тухла лице. Гласът му изкънтя в къси и отсечени изречения, твърде нисък, за да се чуят думите. Двамата прашни странници го гледаха. Лицето на благородника светеше от злостно задоволство. Свещеникът беше бял като платно. Капитан Окс се беше облегнал на касата на вратата, на пръв поглед отпуснат, но с ръка върху дръжката на меча си. Госпожа Пиа уплашено стисна рамото на Фиамета.

Гласът на дук Сандрино се извисяваше и спадаше:

— …лъжи и убийство… черно некромантство! Сигурно доказателство… мое дете никога… оскърбление за моя дом! Изчезвай моментално или се готви за война, копеле наемническо! — Заеквайки от ярост, дук Сандрино размаха пръст пред лицето на Феранте.

— Не ми е нужна подготовка! — на свой ред ревна лорд Феранте и се наведе напред. — Щом искаш война, така да е!

И докато Фиамета гледаше със зинала уста, Феранте извади кинжала си с лявата ръка и без да прекъсва възходящата дъга на острието, разсече гърлото на дук Сандрино с удар толкова мощен, че отряза врата му наполовина преди кинжалът да се спре в кокал. От силата на замаха убиецът се олюля и двамата с жертвата паднаха един към друг през писалището, сякаш устремени в прегръдка, внезапно обагрила се в червено.

С вик на потрес, който прозвуча почти като вой, капитан Окс светкавично изтегли меча си и се хвърли напред. В ограниченото пространство на кабинета обаче мечът не беше много по-полезен от кинжал, а и двамата наемни убийци вече бяха извадили кинжалите си. Лейтенантът с липсващите предни зъби намушка възбудения благородник в сърцето с удар почти толкова неочакван и силен като онзи, нанесен от господаря му. Поостарелият и невъоръжен месер Куистели клекна, но не беше достатъчно бърз — ножът на втория наемен убиец го събори на пода. Ури отби в движение следващия удар, после се оказа вкопчен в ръкопашен бой с лозимонеца.