Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 27

— Е, Уберто Феранте беше наемник преди да се окаже законен наследник на Лозимо преди две години — каза майстор Бенефорте. — Не е имал достатъчно време да си спечели лоялността на местните. Може би просто си е довел хора, на които може да разчита.

— Оказал се наследник, друг път. Говори се, че подкупил папската курия да отхвърли претенциите на другия братовчед, и още веднъж, за да му дадат разрешение да се ожени за наследницата. Предполагам, че кардинал Борджия е искал да си осигури един верен гвелф⁴ в Лозимо в противовес на амбициите на Венеция и гибелините⁵.

— Ако съдя по опита си с курията, предположенията ти са съвсем правдоподобни. — Майстор Бенефорте се усмихна горчиво. — Но все пак се чудя откъде Феранте е взел парите.

— На мен поне амбициите на Милано ми изглеждат по-голяма заплаха. Бедната Монтефолия е между чука и наковалнята.

— Виж, Милано е пример как един обикновен войник може да се издигне. Надявам се Феранте да не е изучавал подробно живота на покойния Франческо Сфорца⁶. Рецептата е проста — ожени се за дъщерята, после направи необходимото, за да оглавиш държавата… Води си бележки, Ури.

Капитанът въздъхна.

— Уви, не познавам никакви наследнички. — После замълча замислено. — Всъщност точно това е направил Феранте в Лозимо. Надявам се, че не е намислил да повтори номера и в Монтефолия.

— Нашият дук и синът му се радват на достатъчно добро здраве, за да обезсмислят всякакви подобни планове — каза майстор Бенефорте и потупа абаносовата кутия. — А може пък и самият аз да допринеса според силите си това да си остане така.

Капитанът сведе поглед към ботушите си.

— Не знам. Знам само, че дук Сандрино не е особено доволен от този годеж, а дукеса Летиция още по-малко. Не виждам с какво може да ги е притиснал Феранте, но въпреки това усещам… голям пазарлък се води за зестрата.

— Жалко, че лорд Феранте не е по-млад, или лейди Джулия по-голяма.

— Или и двете. Знам, че дукесата е настоявала в договора да се впише, че сватбата не може да се състои преди да изтече поне година.

— Може пък дотогава конят на лорд Феранте да го хвърли от седлото и той да си строши врата.

— Ще го включа в молитвите си — усмихна се капитанът. Не прозвуча съвсем като шега.

Разговорът затихна — трябваше да си пестят дъха за финалното изкачване към замъка. Минаха през централната порта, охранявана от две големи квадратни кули с основа от дялан камък и градеж от същите жълти тухли, с които бяха издигнати повечето нови сгради в Монтефолия. Войниците ги ескортираха през настлания с плочи вътрешен двор и нагоре по новото великолепно стълбище, което настоящият дук беше построил с надеждата да смекчи строгата и грозновата архитектура, предпочетена от предците му. Майстор Бенефорте изсумтя пътьом по адрес на каменната изработка и измърмори обичайната си присъда:

— Трябвало е да наеме истински скулптор, а не някой селски каменоделец…

Минаха през две тъмни зали и излязоха във вътрешната градина. Тук, сред цветята и плодните дръвчета, бяха разположени масите за годежния банкет.