Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 26

— Как вървят годежните празненства? — обърна се майстор Бенефорте към капитана. Фиамета беше изостанала и сега ускори крачка, за да не изпусне нещо от разговора.

— Ами, снощи дукесата организира илюминация в градината с жива картина и мадригали. Певците бяха много добри.

— Сам щях да се заема с фойерверките, ако дукът не настояваше толкова за това тук. — Майстор Бенефорте повдигна абаносовото ковчеже. — Изненадан съм, че онзи дръвник Ди Римини не е объркал всичко. Той и една брава не може да направи като хората.

Капитанът се усмихна суховато при това пренебрежително изказване по адрес на най-големия местен съперник на майстор Бенефорте в декоративните изкуства.

— Добре се справи. За ваше успокоение, имаше и един неприятен момент — свещите подпалиха прическата на една дама, но ние успяхме да я залеем навреме с вода и пострадаха единствено перата й. Знаех си аз, че съм бил прав да настоявам за пълни ведра зад кулисите.

— Ха. Разбрах, че бъдещият жених е пристигнал навреме тази сутрин, поне това ако не друго.

— Да. — Капитанът се намръщи. — Трябва да кажа, че не ми се нрави свитата, която е довел. Изпечени бандюги до един. А и петдесет въоръжени мъже ми се струват прекалено много за повод като този. Не знам къде му е бил умът на дук Сандрино, когато е позволил на лозимонския господар да доведе толкова много войници със себе си. Изисквало го почетното му положение като бъдещ негов зет, така каза.