Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 212

Бронзовият Персей/Ури вече беше качен на каменния си постамент в подножието на мраморното стълбище. Капитанът на дук Сандрино щеше да охранява дома му за вечни времена. Фиамета още не можеше да се примири, че дукесата бе предпочела да възложи довършителните работи на Ди Римини, вместо на нея. Надяваше се баща й наистина да е някъде много далеч от този скръбен свят, защото дори и духът му би позеленял от гняв при мисълта, че най-великото му дело е попаднало в ръцете на най-големия му съперник, макар че едва ли би бил по-малко ужасен, ако беше попаднало в ръцете на дъщеря му. Е… Ди Римини, изглежда, си беше свършил работата. Поне статуята още не се беше катурнала.

Животът продължаваше. Дукесата, пестелива в несигурните първи дни на вдовството си, бе предпочела да остави статуята както си беше, вместо да поръча отливка от тялото на Медуза, което да лежи в краката на Персей, придавайки завършен вид на митичния сюжет. Така поне тази част от работата не беше отишла при Ди Римини, но пък това й беше дало основание да намали наполовина платата, която папа бе очаквал да вземе от дук Сандрино.

Тур прочете тези напрегнати мисли по лицето на Фиамета — беше ги изразявала многократно и енергично в негово присъствие. Свали я от коня пред бронзовата статуя, целуна я по челото и прошепна:

— Така си изкарваме хляба, любима.

Тя кимна и въздъхна примирено. Орязаната наполовина плата и остатъкът от парите, които дукесата им дължеше за солницата, поне бяха изплатили дълговете на папа. След като купиха нови инструменти за работилницата и заделиха колкото да преживеят, докато работите им потръгнат, Тур бе спестил още от предвидените разходи, като сам се бе заел с ремонта на къщата. Новата галерия изглеждаше достатъчно здрава да издържи танцуващите слонове на турския султан.

Новите мебели и хубавите дрехи можеха да почакат. Тур бе охладил бъбривия й гняв, като посочи, че Бог обещава само хляба на масата, а не хлебопекарни. И наистина, скоро след това дукесата й бе поръчала изработването на сребърни и перлени бижута за лейди Джулия. А там, където пазаруваше дукесата, скоро щяха да пазаруват и всички високопоставени дами на Монтефолия.

Положиха огромния букет цветя, който бяха донесли, в краката на бронзовия Ури и Фиамета отстъпи почтително назад, оставяйки майката на Тур да погледне своя изгубен син. Щеше ли да оцени тя красивия, плавен силует, драматичната поза, съвършенството на металната отливка? Щеше ли да се развълнува пред този паметник на смелостта му?

— Тур — рече задавено възрастната жена, — той е гол. — Ръката й литна втрещено към устните й.

— Ами, да, мамо — каза успокоително Тур. — Италианците така си правят статуите. Сигурно заради горещия климат.

— О, Боже!

Тур се почеса по главата, сякаш се чудеше дали не трябва да скочи на постамента и да прикрие с наръч цветя едно стратегическо място, за да успокои сащисаната си майка.