Читать «Наградата» онлайн - страница 4

Макар да си оставаше безумно глупава, тази идея можеше и да се окаже осъществима, ако не беше едно нещо: шест месеца по-рано самият Фостър сити се бе натъкнал на проблем в лицето на местните земни катерици. Тези животинки се заравяха в градската дига и я подкопаваха, в резултат на което къщите бяха изправени пред реалната опасност от наводняване. В отговор на тази криза Фостър сити бе решил масово да изтрови обитаващите дигата създания. За самото градче въпросната касапница остана почти незабелязана, но не и за острото око на Ерик Канард. И когато Сан Франциско обяви намерението си да премести дворцовите патици във Фостър сити, Канард изпадна в бяс.

Със сигурност, ако патиците бъдеха изпратени във Фостър сити, онези бездушни бюрократи там нямаше нито да ги ценят, нито да ги защитават. Тези хора вече бяха показали истинската си същност при безжалостното унищожение на беззащитните животинки и без съмнение, ако им паднеше сгода, биха взели същите мерки по отношение на патиците, както и към собствените си катерици. А Канард нямаше да позволи това да се случи.

Затова бе завел дело. И го бе загубил.

Тогава заплаши да заведе ново дело. Което пък даде на града възможност да предприеме свой ход.

Скандирането от другата страна на улицата постепенно заглъхваше, но Мики все още чуваше един силен глас — несъмнено на Канард — който сега крещеше на ченгето-водач.

— Как започна всичко това днес? — попита той. — Мислех, че нещата са още в съда.

— Не. Умниците в общината решили просто да карат нататък и да подберат птиците. Цялата тази работа е смахната. И при всички случаи — съмнителна. Почнаха да пресушават езерото още преди няколко дни, преди да са готови с патиците — тайно, бих казал, а това никога не е добра идея — Канард и хората му дочули, че там долу се върши нещо и откачалките почнаха да се събират още преди изгрев слънце. Олеле.

Сирени на нови полицейски подкрепления в далечината. Още един бус от медиите спира със скърцане.

Така, както се развиваха нещата, Мики си помисли, че историята има всички шансове да придобие национално значение.

Той обаче трябваше да се прибира у дома, да се измие и да ходи на работа. Така че благодари на по-възрастния мъж за компанията, каза му довиждане и пресече улицата на около половин пресечка северно от митинга. Зави надясно и вървя успоредно на бреговата линия, докато не се изгуби от погледа на тълпата.

Тук по-ниското ниво на лагуната бе значително по-видимо, отколкото при демонстрантите. На утринната светлина калните коренища на тръстиката лъщяха в черно на фона на лепкавата тиня на дъното. Ниско приведените клони на дърветата, които иначе докосваха водната повърхност, сега сякаш бяха подрязани на петдесетина сантиметра над нея. Асфалтова алея водеше от паркинга към водната линия и Мики пое по нея за по-кратко към мястото, където бе оставил колата.

Но преди да направи и няколко крачки, един стърчащ от мръсната вода корен го накара да се закове на място. Странно как понякога тези диворастящи неща силно напомнят форми, които човек очаква да види в други видове, в животните, дори в хората. Този корен, подаващ се от водата, като нищо може да се окаже човешка ръка.