Читать «Хероинова одисея» онлайн - страница 6

Някакъв звук го накара отново да приклекне и да вдигне оръжието си. Пред него, някъде наблизо, но достатъчно далеч, за да не се вижда, се намираше нещо, което свистеше и дрънчеше — нещо метално… или …

Точно над него във въздуха профуча стрела с подпален връх. Кхан се претърколи. От високо се спускаше някакъв обект с гигантски размери. Момчето се спотаи зад една скала и притихна. Тялото светеше и мигаше в сиво-синьо-зелено. Някакви крака се спуснаха встрани и то кацна на тях. Приличаха на тези на орел, но имаха само по три остри пръста… Свистенето престана, но с нов, по-странен звук отдолу на приземилият се апарат се отвори врата-стълбичка. Ярка светлина обля пещерата, но най силно — мястото, където се бе свил Кхан. В осветения правоъгълник се появи силует. Дългунеста фигура с висока яка и плащ, който я правеше почти прозрачна, сякаш пропускайки светлината… Лантор!…

Фигурата вдигна ръка и заговори на езика на древните. Кхан никога не бе учил този отдавна мъртъв език, но разбираше и попиваше всяка казана дума: „Обърни се и си върви в мир! Нямаш право да продължиш! Не можеш да се мериш с божествената Ми сила! Ти си смъртен и нямаш място тук! Тук е домът на боговете! Тук започва вечността! Тук е покоят за мъртвите! Нали не искаш да смутиш съня им! Нали не искаш да бъдеш сполетян…“ … на това място Той протегна ръка и я завъртя около себе си. От сенките се надигнаха образи и фигури. Железни птици полетяха, сипейки огън и жупел. Огромни железни туловища с дълги шии, протегнати напред, изскочиха от мрака и плюеха смърт и разрушение. Чудовищните им вериги смазваха всичко по пътя им. Мъже с железни доспехи бягаха пред чудовищата и стреляха с огромни пистолети, които бълваха пламъци. Огнени стрели, изстрелвани от невидими стоманени лъкове, разкъсваха земята и я пращаха във въздуха на малки овъглени от експлозиите парчета. От небето слизаха ангели с огромни, кръгли криле, разперени от раменете над главите им. Горяха тела, земята трепереше, мирисът на обгорена плът се смесваше с упойващия аромат на кръв и нажежаваше атмосферата. Смъртта беше навсякъде… Посланието беше ясно. И тъкмо когато Кхан реши, че демонстрацията на сила го е оставила невредим, в небето се появи огромен орел от стомана. Той изсипа адския си товар и изчезна зад хоризонта. Момчето се изправи. В далечината червена светкавица озари небето и превърна непрогледния мрак на пещерата в ден. Пламък с форма на вековен дъб близна небето на хоризонта. Той сложи ръка пред очите си, но това не помогна. Болка прониза сетивата му. Почувства като че ослепява,… после титаничен юмрук го удари и го захвърли назад, размазвайки тялото му в стената. Точно до него се разби едно желязно чудовище — последното нещо, което видяха полуслепите му очи…