Читать «Хероинова одисея» онлайн - страница 5

След поредния завой таванът започна да се издига полегато и да се губи в мрака над него. Залата в която навлизаше вероятно бе огромна… Кхан бе попадал в подобно помещение само веднъж — когато се бе промъкнал на „забранения бал“ — организирано от жреца празненство, на което присъстваха избрани младежи от селото и на което той даваше на някой от тях поредната си дъщеря за жена… Там можеха да присъстват само младежи над 17 години, чиито бащи бяха платили „първоначалната вноска“ за сватбата. По древна традиция жената на жреца трябваше да забременява всяка година, докато не стане на 50 години и така за доста дълъг период той имаше дъщери за женене. Балът, който би трябвало да се превърне в събитие на годината, бе забранен за обикновените заради „танца на девицата“, за който разказваха, че дъщерите на жреца танцуват върху специален подиум под светлината на толкова свещи, колкото са годините им, облечени в призрачно одеяние… Та когато Кхан се намъкна там през входа за прислугата и се скри в едно буре, където едва не се опече, защото бе на две крачки от бумтящата камина, той разбра, че тя всъщност няма никакви дрехи, а просто е намазана с нещо… Невероятната атмосфера и гледката на голото момиче, което според свещите бе на 20 или на 19 години (така и не успя да ги преброи във възбудата си, макар че опита 6–7 пъти) остави у него незаличим спомен. Не беше й споменавал, но Лера му напомняше невероятно за тази нощ винаги, когато я погледнеше…

Но таванът вече не се виждаше в светлината на фенера му. Кхан го отдаде на влажния въздух, но все се чудеше дали това е така. Помещението не можеше да е толкова високо, че концентрираният лъч да не достига горната му част. Момчето се зачуди как се крепи таванът на толкова високо помещение. Сигурно от благословията на Лантор… Докато бе малък майката на майка му непрекъснато му пълнеше главата с приказки: „Лантор това, Лантор онова, Лантор бил спасител, Лантор щял да изкупи греховете им…“ А къде беше този Лантор, когато дядо му падна от стълбата и загина…, когато приятелят му от детството Орти счупи кракът си и остана куц завинаги… Лантор!… „Плюя на теб!“, бе казал тогава, защото не смееше да признае пред себе си истинските си мисли, които се въртяха из главата му и сега… „Няма бог! Сами сме!“…