Читать «Ерик» онлайн - страница 64

— С Ваш собствен офис — много по-голям от дупката, в която трябваше да се свирате и да се мъчите през всичките тези години, Ваше величество. Или, по-скоро, Г-н Президент!

Оркестърът отново трясна, но друг акорд.

Демоните чакаха.

— А ще има ли… цветя в саксии? — бавно запита Астфгл.

— Множества! Цели плантации! Цели джунгли!

Астфгл сякаш се озари от умилителна вътрешна светлина.

— А килими? Имам предвид от онези, дето са от стена до стена…?

— Трябваше специално да разбутаме стените, за да ги сместим, Ваше височество. С висок косъм са! А какво ще кажете за лампионите? Цели племена пигмеи се питат защо е светло и през нощта, Ваше величество!

Удивеният Крал допусна да бъде прегърнат през раменете от една сърдечна ръка и лекичко да бъде поведен през приветствуващите го тълпи, а всички мисли за отмъщение бяха забравени.

— Винаги съм харесвал от онези специални работи за правене на кафе — измърмори, а последните останки от самоконтрола му се топяха.

— Инсталирана е стопроцентова фабрика, Ваше височество! И вътрешната централа, за да предавате инструкциите си на подчинените. И последната новост в областта на деловите бележници — по две вечности на страничка и държател за…

— Цветни маркери. Винаги съм твърдял, че…

— Цели многоцветни дъги, Ваше величество — Васенего гръмко го агитираше. — И нека вървим там без да се бавим, Ваше величество, защото подозирам, че с Вашето обичайно прозрение сигурно нямате търпение да се захванете с най-отговорни задачи, които стоят пред Вас, Ваше величество.

— Разбира се, разбира се! Време е да бъдат разрешени, наистина… — по пламналото лице на Астфгл премина израз на смътно объркване. — Тези най-отговорни задачи…

— Са не друго, а цялостен, пълен, авторитетен, проникновен и задълбочен анализ на нашата роля, функция, приоритети и цели, Ваше височество!

Демоните затаиха дъх.

Астфгл се намръщи. Вселената като че ли забави своя ход. Звездите за миг спряха движението си.

— С изпреварващо планиране? — най-накрая каза той.

— Първи приоритет, Ваше височество, който Вие, с Вашата проницаемост мигновено и точно определихте — бързо вметна Васенего.

Демоничните лордове отново задишаха.

Гръдният кош на Астфгл се разшири с някой и друг сантиметър.

— Ще ми бъде необходим специален колектив, разбира се, за да формулирам…

— Да формулирате! Точната дума! — каза Васенего, който май вече попрекаляваше. Астфгл му хвърли едва доловимо подозрителен поглед, но в този миг оркестърът отново гръмна.

Последните думи, долетели до Ринсуинд, когато извеждаха Краля от залата, бяха:

— А за да анализирам информация, ще ми трябват…

И излезе.

Останалите демони, наясно че забавлението за деня като че ли свърши, взеха тромаво да се размърдват наоколо и да се изнизват през големите врати. По-умните започнаха да осъзнават, че скоро пак ще лумнат огньовете.

Сякаш никой не обръщаше внимание на двамата човеци. Ринсуинд подръпна плаща на Ерик.

— Сега му е времето да хукнем да бягаме, нали? — запита Ерик.

— Да вървим — категорично заяви Ринсуинд. — Безгрижно, спокойно и ъ-ъ…

— Бързо?