Читать «Ерик» онлайн - страница 63

Двамата човеци бяха проснати на пода.

— А сега… — каза Астфгл.

Но гласът му потъна във внезапни приветствени крясъци.

Вдигна поглед.

Демони с всякакви размери и форма изпълваха почти цялата зала. Трупаха се по стените и дори висяха от тавана. Демоничен оркестър от най-разнообразни инструменти, изпълни някакви отбрани акорди. От единия край на залата до другия беше провесен плакат, на който пишеше: „Залют на ШЕВА“.

Веждите на Астфгл се заплетоха параноично в мига, когато Васенего, следван по петите от останалите лордове връхлетя върху него. Лицето на стария демон се разцепи в абсолютно простодушна зъбата усмивка. Кралят едва не изпадна в паника и го прасна с тризъбеца, преди Васенего да се протегне и да го тупне по гърба.

— Браво! — извика.

— Какво?

— О, браво!

Астфгл сведе поглед към Ринсуинд.

— О — каза. — Да. Ами. — Изкашля се. — Не беше нещо особено — каза и се поизправи, — знаех си че вие нямаше до никъде да я докарате и затова аз…

— Не тези — Васенего им хвърли презрителна усмивка. — Такава тривиална работа. На, ваше величество. Имах предвид Вашето издигане.

— Издигане? — запита Астфгл.

— Повишението Ви, ваше величество!

Бурни ликуващи викове се надигнаха от младите демони. Те биха приветствали каквото и да е.

— Повишение? Но, но, аз съм си Кралят — Астфгл немощно изрази лек протест. Усещаше, че започва да му се изплъзва контролът върху събитията.

— Пфу! — експанзивно каза Васенего.

— Пфу?

— Ама, наистина, ваше величество. Крал? Крал? Ваше величество, говоря от името на всички тук и Ви казвам, че това не е титла за демон като Вас, Ваше Величество, демон, чието тълкуване на въпросите и приоритетите на организацията, чието прозрение относно същинските функции на нашето битие, чийто, ако мога така да се изразя, явен интелектуален потенциал ни доведоха до нови и още по-големи низини, Ваше Височество!

Противно на волята си Астфгл се напери:

— Ами, вижте сега… — започна.

— И въпреки всичко това, установяваме, че въпреки вашия пост, проявявате интерес към най-незначителните детайли в работата ни — каза Васенего като погледна надолу, покрай носа си, към Ринсуинд. — Каква всеотдайност! Каква всеотдайност!

Астфгл се наду:

— Естествено, винаги съм приемал…

Ринсуинд се повдигна на лакти и си помисли „Ей внимавай, зад гърба ти…“

— И така — продължи Васенего, грееше като цяла крайбрежна ивица от морски фарове. — Съветът се събра и реши, и ако ми позволите да добавя, Ваше височество, единодушно реши, да учреди абсолютно нова награда в чест на Вашите бележити постижения!

— Голямото значение на точно водената писмена документация е… каква награда? — каза Астфгл, а лещанките на подозрението се стрелнаха в океана на самомнението му.

— Постът, Ваше височество, на Върховен Доживотен Президент на Ада!

Оркестърът отново гръмна.