Читать «Ерик» онлайн - страница 55

Ден е, в който се затваря рано. Барът всъщност е само една маса с пастелно-розови дъски, върху която е сложена глуповата кофа за лед; масата е в единия ъгъл и докато отворят, ще минат цели часове. После добавете дъжд и направете така, че единствения възможен канал на единствения телевизор е, да кажем, Уелския четвърти канал и обичайния му сгански „Айстедфоя от Пант-и-гирдл“. И в хотела има само една книга, останала от някоя предишна жертва. От ония, дето името на автора е написано с изпъкнали златни букви, много по-големи от буквите на заглавието, а вероятно на корицата има също и роза с куршум. Половината страници липсват.

И в единственото кино на града дават нещо с надписи и френски чадъри.

И тогава спрете времето, но не и съществуванието, така че започва да ти се струва, че самите косъмчета на килима постепенно се надигат, за да ти се натъпчат в мозъка, а устата ти започва да придобива дъх на стари ченета.

И правите всичко това да е вечно, вечно. Дори е повече от периода между сега и началото на работното време. После вземете всичко най-добро от това.

Естествено на Диска липсват гореспоменатите работи, но скуката е универсална и Астфгл беше постигнал в Ада изключително висококачествен вид скука, подобна на скуката, която: а) ти струва пари и б) обхваща те тогава, когато би трябвало да се забавляваш.

Големите пещери, зейнали пред Ринсуинд, бяха изпълнени с мъгла и с направени с вкус прегради между стаите. От време на време писъци на досада се надигаха измежду цветята в саксиите, но основно се чуваше вцепеняващата тишина, причинена от свеждането на човешкия мозък отвън-навътре до състояние на извара.

— Не разбирам — каза Ерик. — Къде са пещите? Къде са пламъците? Къде — добави с надежда, — са сукубусите?

Ринсуинд заничаше към най-близко разположения експонат.

Безутешен демон, чиято значка го именуваше Азаремот, Смръднята на Кучешкия Дъх и при това изразяваше надежда, че читателят ще си прекара чудничко тоя ден, седеше на ръба на плитка яма. В нея бе положена скала, върху която бе проснат и прикован човек.

Птица с много уморен вид стърчеше до него. Ринсуинд си помисли, че папагалът на Ерик здравата си беше патил, но тази птица определено е преминала през самата преса на Живота. Изглеждаше така, сякаш първо е била оскубана, а после отново са й залепили перата.

Любопитството надви над обичайния страх на Ринсуинд.

— Какво има? — запита. — Какво става с него?

Демонът спря да рита с пети по стената на ямата. Не му хрумна да задава въпроси относно присъствието на Ринсуинд. Предположи, че не би бил там, ако няма право да е. Другото не би било за вярване.

— Не знам какво е направил — отговори, — но когато дойдох тук за първи път, наказанието му беше да седи прикован към камъка и всеки ден идваше орел да му изкълвава черния дроб. Това е стара любима историйка.

— Сега няма вид да го атакува — отбеляза Ринсуинд.

— А-а. Всичко това е променено. Сега всеки ден долита и му разказва за операцията от херния. Това вече има ефект, признавам — тъжно заяви демонът, — но не е онова, което бих нарекъл мъчение.