Читать «Ерик» онлайн - страница 56

Ринсуинд се извърна, но не и преди да види изражението на крайна агония, изписано върху лицето на жертвата. Беше ужасяващо.

Обаче имаше и по-лошо. В следващата яма на няколко оковани и стенещи хора им показваха поредица картини. Демон, застанал пред тях, им четеше от някакъв сценарии.

— … това се случи, когато бяхме в Петия Кръг, само че не се вижда къде бяхме отседнали — точно тук вляво беше, а това е оная забавна двойка, с която се запознахме — никога няма да повярвате — живеят на Ледените Равнини на Съдбата точно до…

Ерик погледна Ринсуинд.

— Показва им снимки от почивката си, а? — запита.

И двамата свиха рамене и отминаха, като клатеха глави. Следващото бе едно малко хълмче. В подножието му имаше кръгъл камък. До него седеше окован мъж, заровил отчаяно глава в двете си ръце. Дундурест зелен демон стоеше до него и почти се огъваше под тежестта на огромна книга.

— Слушал съм точно за тоя — каза Ерик. — Човек, който взел, че се опълчил срещу боговете или нещо подобно. Трябвало да бута камъка до върха на хълма, въпреки че той непрекъснато се търкаля надолу.

Демонът вдигна поглед.

— Но първо — изчурулика, — трябва да изслуша „Нездравословните и Небезопасни Наредби, управляващи повдигането и преместването на големи предмети“.

* * *

Том 93 от Коментарите, всъщност. Самите Наредби съставляват други 1440 тома. По-точно, само Част Първа.

* * *

Скуката винаги се е харесвала на Ринсуинд. Дори и да я ценеше само поради качеството й на рядко явление. Все му се струваше, че единствените случаи в живота му, когато не е бил гонен, затварян или удрян, са случаите, в които е бил изпуснат. И макар че едно продължително падане винаги донякъде прилича на друго, едва ли може да се нарече „скучно“. Единственото време, за което си спомняше с известно умиление, беше краткотрайният период като асистент-библиотекар в Невидимия Университет. Там нямаше какво толкова да прави, освен да чете книги, да внимава да не се наруши доставката на банани за Библиотекаря, в редки случаи, да му помага да се справи с някоя особено своеволна магьосническа книга.

Сега осъзна какво правеше скуката така привлекателна. Знанието, че по-лошите работи, че по-опасно възбуждащите работи си се случват там, зад ъгъла и че ти нямаш нищо общо с тях. Защото, за да се наслаждаваш на скуката, би трябвало да имаш с какво да я сравняваш.

Докато това тук е само скука върху повече скука, която се увиваше около самата себе си, докато се превърне в тежък ковашки чук, в състояние да парализира всякаква мисъл и действие и да стрие вечността на каша.

— Това е ужасно — каза той.

Прикованият повдигна измъченото си лице.

— Ти ли ще ми го казваш? Харесваше ми да бутам топката до върха на хълма. Можеш да поспреш и да си побъбриш, можеш да видиш какво става наоколо, можеш да изпробваш различни захвати и всичко останало. Бях нещо като туристическа атракция — хората все ме сочеха. Не бих казал, че беше забавно, но придаваше смисъл на отвъдния живот.