Читать «Човекоядци» онлайн - страница 27

— Шефе — примоли се Нели, — като се освести, ще ми го пуснеш ли за пет минутки?

— Не! — отсече Макензи.

— Ама той ме върза! — писна Нели. — Причака ме иззад баира, хвана ме с ласо и ме остави да вися. Едвам се освободих. Честно, няма да го повреждам много. Само ще го пообработя лекичко…

Откъм хълма се дочу шумолене на трева, сякаш стотици крачета прииждаха към тях.

— Имаме си гости — рече Никодемус.

Гостите, както успя да види Макензи, бяха диригентите. Цели дузини дребни гномообразни фигурки, скачащи на задните си крака. Очичките им светеха. Един от тях излезе напред. Като приближи, Макензи видя, че беше Алдер.

— Е? — попита Макензи.

— Дойдохме да обявим края на сделката — изписка Алдер. — Делбърт ни разказа всичко.

— Какво ви разказа?

— Това, което правите с дърветата.

— А, това ли?

— Да, това.

— Но сделката вече е сключена. Не можете да се отмятате. Земята чака с нетърпение…

— Не ме будалкай — изръмжа Алдер. — Вие вече ни искате не повече, отколкото ние вас. Беше мръсен номер да се захващаме. Енциклопеда ни придума. Каза ни, че имаме дълг. Дълг към нашата раса. Да действаме като мисионери спрямо по-низшите раси в Галактиката. Отначало не си давахме сметка за това. Музиката, сами виждате, е нашият живот. Толкова отдавна творим музика, че коренът ни се губи в древната история на тази планета, преминала преди хилядолетия през зенита на своето съществуване. И ще създаваме музика до деня, в който тя, планетата, започне да се разпада под краката ни. Вие живеете по законите на действието. Ние живеем по законите на музиката. Червената симфония на Кадмар беше за нас по-велик триумф, отколкото е за вас откриването на нова планетна система. Ние се радвахме, когато вие харесвахте нашата музика, и ще се радваме, ако тя продължава да ви харесва, дори след всичко, което се случи. Но няма да допуснем някой от нас да замине на Земята.

— Още ли важи монополът върху музиката? — попита Макензи.

— Още. Когато поискате, можете да запишете симфонията ми. Като създадем нови, ще ви се обадим.

— А пропаганда чрез музика?

— Отсега нататък няма да има — обеща Алдер. — Музиката ще ви въздейства само чрез собственото си величие. Тя, а не ние, ще моделира живота ви.

— Можем ли да разчитаме на това?

— Разбира се. Можете и да го проверите, въпреки че няма да е необходимо.

— Ще го проверим — заяви Макензи. — Съжалявам, но не можем да ви имаме доверие.

— Истински съжалявам, че не можете да ни имате доверие — каза Алдер.

Прозвуча, сякаш сам си вярваше.

— Щях да ви запаля — заговори Макензи със злоба в гласа си. — Да ви унищожа. Да ви затрия. Нищо не можеше да ми попречи. Нямаше да ме спрете по никакъв начин.

— Вие все още сте си варвари — отбеляза Алдер. — Овладели сте звездните разстояния, създали сте велика цивилизация, но методите ви са жестоки и извратени.

— Енциклопеда ги нарича силови методи — рече Макензи. — Няма значение какви са, важното е, че действат. Нас те ни задоволяват напълно. Предупреждавам ви, само да се опитате да изиграете пак човешкия род, ще ви го върнем тъпкано. Човекът е в състояние да унищожи всичко, за да оцелее. Запомнете това. Ние разрушаваме всичко, което ни заплашва.