Читать «Човекоядци» онлайн - страница 28
Клифърд Саймък
Нещо изшумоля до колата и Макензи погледна натам.
— Енциклопеда! — извика той. — Опитва се да избяга! Нели!
Чу се шум от боричкане.
— Хванах го, шефе — каза Нели.
Роботката изникна от тъмнината. Влачеше Енциклопеда, стиснала листенцата на перчема му.
Макензи се обърна отново към диригентите, но те бяха изчезнали. Тревата наоколо тайнствено шумеше от дузините порещи я крачета.
— И сега кво? — попита Нели. — Ще горим ли дърветата?
Макензи поклати глава.
— Не, Нели. Няма да ги горим.
— Бая ги стреснахме — каза тя. — Изприщиха се от страх.
— Може би — каза Макензи. — Да се надяваме, че е тъй. Но те не са само уплашени. Вероятно ни ненавиждат, а това е още по-добре. Все едно, че ние се отвращаваме от някоя форма на живот, която отглежда хора за храна и възприема човека само като нещо годно за ядене. Те винаги са се мислили за най-голямата интелектуална сила във Вселената. Ние ги потресохме. Изплашихме ги, уязвихме гордостта им, разклатихме вярата им. Бяха се захванали с нещо, което за тях не е просто игра. Сигурно добре ще се замислят, преди да опитат пак.
Долу, в котловината, музиката започна отново.
Макензи отиде да види какво става със Смит. Той спеше спокойно, с увито около него наметало. Уейд седеше в ъгъла, подпрял главата си с ръце. Отвън долетя ракетно бръмчене и викът на Нели. Макензи изскочи през вратата. Над котловината кръжеше кораб и заливаше околността с потоци светлина. После бързо се устреми надолу и се приземи на стотина ярда разстояние. Харпър излезе с превързана дясна ръка и се завтече към тях.
— Не си ги изгорил! — викаше той. — Не си ги изгорил!
Макензи кимна. Харпър го потупа по рамото със здравата си ръка.
— Знаех си, през цялото време знаех, че няма да го направиш. Будалкаш се с шефа си, а? Малко майтап, нали така?
— Не точно майтап.
— Сега относно дърветата — рече Харпър. — Въпреки всичко не можем да ги пратим на Земята.
— Аз ти казах.
— Току-що се обадиха оттам. Излиза, че имало закон, приет преди стотици години, срещу внасянето на чуждоземни растения. Някакъв тъпанар навремето довлякъл от Марс наръч бурени и те за малко да съсипят Земята. Тъй че се наложило да прокарат закона. И си стоял този закон, забравен от всички.
Макензи пак поклати глава.
— Някой се е сетил да го изрови.
— Точно така — каза Харпър. — Наложиха запор за цялата Галактика. Не можем да пипаме дърветата.
— Не бихме и могли. Те самите няма да тръгнат.
— Но нали беше сключил сделка! Нямаха търпение да заминат…
— Това беше преди да разберат, че използваме растенията за храна и тем подобни…
— Но…
— За тях — продължи Макензи — ние сме шайка човекоядци. Нещо, с което след време ще си плашат малките: ако не слушаш, ще дойдат човеците!
Нели се показа иззад землехода. Все още стискаше Енциклопеда за чимчето на главата му.
— Ей — извика Харпър. — Какво става тук?