Читать «Човекоядци» онлайн - страница 25

Долу, в котловината, музикалните дървета се настройваха за вечерния си концерт.

В землехода намери нож. Старателно накълца няколко клонки, подреди ги и извади запалката си. Щракна с нея и видя силуета на дребна фигура, клекнала на прага на землехода.

Стреснат, Макензи се вторачи в седящото до вратата нещо.

Пискливата мисъл на Делбърт се заби в мозъка му.

„Какво правиш?“

— Паля огън — отвърна Макензи.

„Какво е огън?“

— Това е … ъ-ъ… не знаеш ли какво е огън?

„Тц“ — отвърна Делбърт.

— Това е химическа реакция — каза Макензи. — Разгражда материята и освобождава енергия във вид на топлина.

„От какво се прави огънят?“ — попита Делбърт, зяпнал към запалката.

— От клонки на дърво.

Очите на Делбърт се разшириха, мисълта му прозвуча нервно:

„Дърво ли?“

— Да, дърво. Или дърва. Дървата горят. Топлят. Трябва ми топлина.

„От какво дърво?“

— Защо…? — Макензи внезапно млъкна, схванал каква е работата.

Отпусна палеца си и запалката угасна.

Делбърт се разкрещя гневен и ужасен:

„Това дърво е мое! Правиш си огън от моето дърво!“

Макензи седна мълчешком.

„Щом дървото изгори, то умира, нали? Нали умира, щом изгори?“

Макензи кимна.

„Но защо го правиш?“ — изписка мисълта на Делбърт.

— Трябва ми топлина — твърдо заяви Макензи. — Ако не е топло, приятелят ми ще умре. Само така мога да го стопля.

„А моето дърво?“

Макензи сви рамене:

— Трябва ми огън, ясно ли ти е? И ще си го стъкмя, както си знам.

Щракна отново с палец и запалката светна.

„Но аз нищо не съм ти направил“ — проплака Делбърт, като се люлееше на перваза на металната врата. — „Аз съм ти приятел. Никога нищо лошо не съм ти направил.“

— Така ли? — попита Макензи.

„Да“ — потвърди мисълта на Делбърт.

— А какво ще кажеш за вашия план? Дето се опитахте да ме изпързаляте да вземем дърветата на Земята?

„Това не беше моя идея“ — разгорещи се Делбърт. — „Нито пък на дърветата. Всичко това го измъдри Енциклопеда.“

Една тумбеста сянка се мярна на вратата.

— За мен ли става дума?

Енциклопеда се беше върнал. Като потупа свойски Делбърт по рамото, той влезе в землехода.

— Видях Уейд — каза той.

Макензи го прониза с поглед.

— Значи си мислиш, че е безопасно да дойдеш тук?

— Разбира се — рече Енциклопеда. — Вашите силови методи вече не вървят. Няма как да ги приложите.

Ръката на Макензи се стрелна, сграбчи в мъртва хватка Енциклопеда и го запокити навътре в колата.

— Само се опитай да минеш през тази врата! — изсъска той. — Веднага ще разбереш дали силовите методи не вършат работа.

Енциклопеда се надигна и се отръска като разрошена кокошка. Но мисълта му беше спокойна и хладнокръвна.

— Не виждам каква изгода може да имате от това.

— Супичка — невъзмутимо отвърна Макензи и прониза Енциклопеда с поглед.

— Хубава зеленчукова супичка. Нещо като борш. Не си падам много по борша, но…

— Супичка ли?

— Аха, супичка. Чорбица. Хапване.

— Хапване! — мисълта на Енциклопеда се замята възбудено. — Ще ме използваш за храна!