Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 15

Но ето, настъпи време, когато смъртните попаднаха в плен на своята суетност. Подлъгани от сляпата си гордост, те забравиха за луната и повече не и позволяваха да запечатва техните образи. Сутрин след сутрин, вълшебното огледало се връщаше от своя път съвсем празно. Магията му започна да изчезва, защото магията е плътта на словото, а ако няма образи, словото изчезва като бледа дъга…

И ето, един ден, в нейния замък дойде магьосникът Луцифер. Зъл беше този магьосник, но гласът му, като огън в тъмна нощ събуждаше в сърцето безмълвно доверие.

— Огледалото е създадено със слабо заклинание — каза Луцифер — Ако не искаш да се сгромоляса, аз мога да подсиля тъканта на магията.

— Наистина ли? — извика радостно тя. — Hо как?

— Няма нищо по-просто от това — отговори Луцифер — просто ме остави да запечатя образа си вътре.

Докато произнасяше тези думи утрото настъпи и огледалото се прибира от своя път. Луцифер остана неподвижен, докато тя протягаше ръце и поемаше в себе си образа на мъдрия Алдерин. Алдерин, тъжният магьосник бе паднал на колене и гледаше луната, а устните му шептяха молитва:

„Лунна принцесо, не унивай, принцесо, Светлината е по-силна от мрака, мъдростта винаги побеждава разрухата, аз зная, зная че скоро хората отново ще започнат да гледат луната. Крехка небесна принцесо, моля те, в името на всичко, което си правила досега, не позволявай да попаднеш в плен на лъжливи идоли, не допускай отчаянието да те насочи по погрешен път“.

Когато образът му избледня, тя отново погледна Луцифер. Черният маг продължи да стои безмълвен.

— Кой си ти, защо си тук? — попита го тя.

— Аз съм този, който ще спаси твоето огледало, този който ще спаси теб самата. Нима не знаеш — ако огледалото се счупи, ти ще се лишиш от своето безсмъртие. А то непременно ще се счупи, ако не ми позволиш да запечатя образа си.

Тя бавно кимна с глава и Луцифер се приближи до огледалото. Изведнъж принцесата улови неговото отражение, и се разтрепери цялата. Луцифер, черния демон на разрухата. Бавно пълзящата ентропия, жестокостта, истинската жестокост, тъмната жестокост, жестокост лишена от всякакъв венец от чувства.

— Махни се, грозно чудовище — извика — това място е защитено с магия.

— Магията защитава теб, но не и твоето огледало — отговори Луцифер. — Ето, виж — гладката му повърхност придоби мътен цвят, неговите образи а се изкривиха… Ала ти ще трябва да го пускаш над земята, ако искаш да запазиш своето скъпоценно безсмъртие. И вече никога луната няма да внушава спокойствие и утеха на хората, напротив, ще ги кара да осъзнават собственото си нищожество и да изпитват страх. Аз изпълних своето обещание — запазих ти огледалото. Но никога не съм казвал, че ще го запазя каквото е било. Сбогом, принцесо.

Лунната принцеса грабна жезъла си и удари по огледалото. Крехкото творение на магията се разпиля на хиляди късове. Принцесата бавно прошепна.

— Отказвам се от безсмъртието си.