Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 4

Планът му я изпълваше със сладостен ужас. Лий участваше в нова пиеса, играна за пръв път на Бродуей предишната вечер. Беше успяла да поспи едва четири часа. Преди да замине за планината, щеше да има дневно представление, след което трябваше да шофира три часа, за да отиде в студената, неуютна хижа и да спи на пода… и на всичкото отгоре да стане призори.

— Нямам търпение — убедително излъга тя Логан, но това, което наистина й се искаше, бе отново да потъне в сън. Беше едва осем, а можеше да остане в леглото до десет.

Той не беше почивал повече от съпругата си, но вече бе облечен и бързаше да потегли за хижата.

— Мястото е трудно за откриване, затова ти начертах подробна карта с много ориентири — каза й и остави лист хартия на нощното шкафче. — Вече съм заредил колата. Май взех всичко необходимо — добави и бързо я целуна по бузата. — Плановете за строежа, колове, канап, греди, спални чували. Все имам чувството, че забравям нещо…

— Метла, парцал и кофа — подразни го сънливо Лий и се обърна по корем. — И четки за чистене, и препарати.

— Ужасна си! — Той я погъделичка по врата.

Тя се разсмя, издърпа възглавницата върху главата си и продължи да му диктува:

— Белина… капани за мишки…

— Говориш като разглезена и капризна бродуейска звезда. — Съпругът й се засмя и натисна възглавницата, за да заглуши следващите й думи. — Къде се дяна приключенският ти дух?

— В „Холидей ин“ — засмя се тя изпод възглавницата.

— Преди обичаше къмпингите. Точно ти ме научи как да лагерувам. Дори на медения ни месец предложи да отидем на палатка!

— Защото тогава не можех да си позволя „Холидей ин“.

Логан се засмя, издърпа възглавницата и разроши косата на Лий.

— Тръгни направо от театъра. Не се бави. — Стана и се отправи към вратата на спалнята. — Знам, че забравям нещо…

— Вода за пиене, свещи, чайник? Храна за вечеря? Круша за закуската ми? — напевно заизрежда Лий.

— Повече никакви круши. Ти си пристрастена — заяви шеговито той и хвърли поглед през рамо. — Отсега нататък си само на корнфлейкс и сини сливи.

— Садист — измърмори тя сред пухените възглавници.

Миг след това се чу хлопването на вратата и Лий се претърколи по гръб. Усмихна се и отправи поглед към Сентрал Парк, към който гледаха прозорците на спалнята. Вълнението на Логан за хижата в планината беше заразно, но най-важно бе, че съпругът й се чувстваше безгрижен. Преди тринайсет години, когато се ожениха, бяха съвсем млади и бедни като църковни мишки. Тежкият труд бе орисия, която после се превърна в навик за тях. В деня на сватбата им общите им спестявания бяха едва осемстотин долара. Можеха да разчитат само на дипломата по архитектура на Логан, на връзките на майка му и на недоказания артистичен талант на Лий — само на това и на непоколебимата си вяра един в друг. С тези неща успяха да изградят прекрасен живот, ала през последните месеци бяха толкова заети, че на практика нямаха сексуален живот. Тя беше потънала в подготовката за премиерата на новата пиеса, а Логан бе погълнат от последния си и най-значителен проект. Лий се излежаваше и съзерцаваше облаците, скупчващи се върху студеното ноемврийско небе, а идеята да прекара нощта край огъня и цяла нощ да се люби със съпруга си определено започна да й се нрави. С Логан искаха дете и тя внезапно осъзна, че дори моментът е подходящ. Замечта се за предстоящата романтична нощ, когато Хилда, вече облечена с палто, влезе в спалнята и донесе закуската.