Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 2

Треперейки неудържимо, Лий Кендал се заслуша в настойчивия мъжки глас. Думите на непознатия не й позволяваха да загуби съзнание, ала въпреки това тя не успя да отвори очи.

— Чувате ли ме, госпожице Кендал?

С огромно усилие повдигна клепачи. Лекарят, който й говореше, се бе навел над нея и преглеждаше главата й, а до него стоеше медицинска сестра и държеше прозрачна банка с течност. На банката пишеше „номер IV“.

— Сега ще ви изнесем от линейката — повтори мъжът, докато насочваше малко фенерче към очите й.

— Трябва… да кажете… съпруга ми, че съм тук — прошепна тя.

Той кимна и окуражително стисна ръката й.

— Щатската полиция ще се погрижи. Между другото, имате много фенове тук в „Добрият самарянин“ и аз съм един от тях. Ще се грижим добре за вас.

Гласове и неясни образи връхлетяха Лий, когато я изнесоха на носилка от линейката. Червено-сини светлини пулсираха бясно на фона на надвисналото сиво небе. Хора в униформи се появяваха и изчезваха от погледа й: лекари, санитари, медицински сестри, полицаи. Вратите се отвориха, фоайето нахлу стремително, а с него и хората, които я засипаха с въпроси.

Лий се опита да се съсредоточи, ала гласовете се сляха в непонятна глъчка, лицата сякаш се размазаха и изчезнаха в мрака, който погълна и останалата част от помещението.

Когато отново дойде на себе си, навън беше тъмно и валеше лек снежец. Тя се опита да преодолее замайването, причинено от лекарството, вливащо се във вените й, и учудено огледа помещението. Явно се намираше в болнична стая, отрупана с пищни букети цветя.

На стол край леглото до огромна кошница с бели орхидеи и ваза с яркожълти рози седеше медицинска сестра с прошарена коса и четеше „Ню Йорк Поуст“ със снимка на Лий на челната страница.

Лий извърна глава, доколкото медицинската яка й позволяваше, и се заоглежда за Логан, но явно засега бе сама със сестрата. Опита се да размърда краката си и с облекчение установи, че все още са здраво закрепени за тялото й и че й се подчиняват. Ръцете й бяха бинтовани, а главата й бе обвита в нещо. Ако не мърдаше много-много обаче, единственият дискомфорт, който чувстваше, бе тъпа болка из цялото си тяло, малко по-остро пробождане в ребрата и дращене в гърлото, което като че бе натъпкано със стърготини.

Беше жива, а това бе истинско чудо! Фактът, че е цяла-целеничка и без сериозни контузии, я изпълни с радост и благодарност. Тя преглътна и прошепна:

— Може ли малко вода?

Сестрата вдигна поглед и професионалната усмивка разведри лицето й.

— Събудихте се! — рече и бързо затвори вестника, сгъна го и го остави край стола си.

На картонче, закачено на престилката й, пишеше: „мед. сестра Ан Маккей“. Лий успя да го прочете, докато жената й наливаше вода от розова пластмасова кана, оставена върху поднос край леглото.

— Трябва ви сламка. Ей сега ще ви донеса.

— Моля ви, недейте. Толкова съм жадна.

Сестрата поднесе чашата към устните на пациентката си, ала тя я взе от ръцете й.