Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 5

— Господин Манинг каза, че сте будна, затова ви донесох закуската, преди да си тръгна — обясни прислужницата. Тя изчака, докато Лий седне в леглото, после й подаде подноса със закуската, която се бе превърнала в ритуал — малко сирене, круша и чаша кафе. — Почистих и разтребих след снощното парти. Има ли още нещо, което желаете да свърша?

— Нищичко. Възползвай се от свободния си ден. Довечера при сестра си в Ню Джърси ли ще останеш?

Хилда кимна:

— Сестра ми твърди, че напоследък имала голям късмет на ротативките в „Хара“. Може би и аз ще опитам.

Лий едва сдържа усмивката си. Доколкото можеше да прецени, Хилда бе лишена от човешки слабости, с изключение на ротативките в Атлантик Сити.

— Ще се върнем утре следобед. После трябва да отида направо в театъра, а господин Манинг има уговорка за вечеря и сигурно ще закъснее. Наистина не е нужно да идваш и утре. Защо не останеш със сестра си два дни и не отидете на ротативките и в другите казина?

Предложението да прекара два дни със сестра си хвърли домашната помощничка в тежък душевен конфликт, който поизкриви чертите на искреното й лице. Хилда Брунер беше смъртен враг на мръсотията и бъркотията, във войната срещу тях бе неуморен генерал, маршируващ с прахосмукачката и парцалите, навъсен, готов да унищожи всички микроби. Да си вземе два поредни свободни дни за нея беше равносилно на срамен отбой и бе почти немислимо. От друга страна обаче, ако приемеше предложението на Лий, щеше да прекара два дни със сестра си и с ротативките. Тя огледа безупречно чистата и подредена стая — личното й бойно поле, опитвайки се да пресметне предварително пораженията, които щяха да бъдат нанесени по време на отсъствието й през следващите два дни.

— Ще ми се да си помисля.

— Разбира се — отвърна Лий, мръщейки се в опит да не се разсмее. — Хилда — извика я тя, когато германката забърза към вратата.

— Да, госпожо Манинг? — попита жената, закопчавайки кафявото си палто.

— Ти си истинско съкровище.

Лий се надяваше да тръгне от театъра към четири, но след края на дневното представление авторът на пиесата искаше да внесе някои малки промени в две от сцените с нейно участие и двамата дълго спориха какви точно промени да направят, опитвайки първо по един, после по друг начин. В края на краищата тя се освободи едва в шест.

Рядка мъгла и лек снежец я забави на излизане от града. Лий два пъти се опита да се обади на мобилния телефон на Логан, но той или бе оставил телефона си някъде и не го чуваше, или в хижата нямаше обхват, затова остави съобщение на гласовата му поща.

Докато стигне планината, снегът вече се сипеше на парцали, а вятърът бясно фучеше. Луксозният мерцедес беше тежък и нисък, но пътят бе хлъзгав, а видимостта намаля до четири-пет метра. От време на време дори големите пътни знаци не се виждаха, а малките ориентири, които Логан бе нарисувал на картата си, бяха почти неоткриваеми. В десет вечерта крайпътните ресторанти и бензиностанциите обикновено работеха, но не и тази вечер. Във виелицата паркингите им бяха изоставени и тъмни. На два пъти Лий се принуди да се връща, разтревожена, че е пропуснала някой от ориентирите. На пътя нямаше никого, когото да попита за посоката, оставаше й да продължи да кара и да търси.