Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 3

— Мога сама — успокои сестрата и се удиви от усилието, с което бинтованата й ръка успя да задържи чашата. Когато върна чашата на сестрата, ръката й трепереше, а гърдите я боляха непоносимо. Уплаши се, че може би е пострадала по-тежко, отколкото си мислеше. Отпусна глава на възглавницата и попита: — Какво ми е?

Ан Маккей явно гореше от нетърпение да й разкрие подробностите, ала се подвоуми:

— Трябва да попитате доктор Меткалф.

— Ще го попитам, но ми се иска да разбера още сега, от личната си медицинска сестра. Няма да издам, че сте ми казали.

Не се наложи да убеждава дълго жената.

— Когато постъпихте, бяхте в шок. Имате сътресение на мозъка, бяхте в хипотермия, имате счупени ребра, опасяваме се за травми на шийните прешлени — с други думи, може да имате травма на врата. Имате няколко дълбоки рани на скалпа, както и разкъсвания и драскотини по ръцете, краката и торса, но по лицето си почти нямате рани. Това направо е чудо. Освен това имате охлузвания и натъртвания по цялото…

Лий се усмихна колкото можа с подутите си устни и вдигна ръка, за да спре изреждането.

— Има ли ми нещо сериозно? Нуждая ли се от операция?

Сестрата се слиса от ведрото настроение на пострадалата, но на лицето й бързо се изписа възхищение.

— Няма да има операции — отвърна и ободрително я потупа по рамото.

— А физиотерапия?

— Не мисля. Но трябва да се подготвите. Ще се чувствате като пребита няколко седмици и ребрата ще ви болят. Раните и изгарянията ще имат нужда от постоянно внимание, те не трябва да се подценяват…

Лий се усмихна и отново прекъсна потока от потискащи медицински подробности.

— Ще внимавам — каза и смени темата с единственото друго нещо, което я измъчваше. — Къде е съпругът ми?

Сестра Маккей се поколеба, после отново я потупа по рамото.

— Ще отида да проверя — отговори и забърза, оставяйки я с впечатлението, че Логан е наблизо.

Изтощена от разговора и от усилието да пие вода, тя затвори очи и се опита да си припомни какво й се случи от вчерашната сутрин, когато Логан я целуна за довиждане, до момента…

Той беше толкова развълнуван, когато излезе от апартамента им в Горен Ийст Сайд, беше нетърпелив да се срещнат в планината и там да прекарат заедно нощта. Повече от година беше издирвал най-красивото местенце за почивка в планината, уединено кътче, където да издигне каменната къщичка, която проектира за двама им. Беше му трудно да открие място, понеже вече бе завършил плановете за къщата и парцелът трябваше да е подходящ. В четвъртък най-сетне бе открил терен, който му хареса. Сега изгаряше от нетърпение Лий да го види. Затова настоя да прекарат неделната вечер, първата им свободна вечер, в хижата, построена на мястото.

— Не е използвана от години, но ще почистя, докато те чакам — обеща й с изненадващ ентусиазъм, въпреки че мразеше да чисти. — Няма електричество, нито отопление, но ще запаля огън в камината и ще спим на пода в спалните чували. Можем да вечеряме на свещи. На сутринта ще се любуваме на изгрева над върховете на дърветата. Нашите дървета. Ще бъде много романтично, ще видиш.