Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 17

— Очаквам повече благодарности, когато останем сами. Джунджурийката струва двеста и петдесет хиляди долара.

Удивена, тя едва прошепна:

— Не съм сигурна, че знам каква благодарност заслужава четвърт милион.

— Няма да е лесно, но имам някои предложения и препоръки за по-късно.

— Много ми помагаш — подразни го тя и се зарадва, когато погледът му се изпълни с топлина и желание.

Той въздъхна и я хвана за ръката, докато слизаха по мраморните стъпала.

— За съжаление имаме няколко часа, през които трябва да изпълним дълга си като домакини. Искам да те запозная с един човек.

Докато бавно си проправяха път сред хората, поздравявайки ги, Лий отново се удиви на контраста между нейните познати и приятелите на съпруга си. Повечето от неговите близки бяха от най-старите и влиятелни фамилии в Ню Йорк: банкери, съдии, сенатори, и всички те имаха много, много пари. Богатства. Бяха скъпо, но консервативно облечени, с безупречни обноски, а съпругите им бяха лика-прилика.

В сравнение с тях нейните приятели бяха невероятно крещящи. Артисти, художници, музиканти и писатели — все хора, които не обичаха да се „вписват“ и да бъдат гледани отвисоко. Това бе направо анатема за тях. Двете групи не се избягваха, но и не се смесваха. Приятелката й Тета Беренсон разказваше на познатите си за последната си изложба, а огромните жълти пера на шапката й непрекъснато гъделичкаха ухото на банкера, който говореше с някакви хора зад нея. Мъжът, който бе приятел на Логан, раздразнено буташе перата настрани, докато водеше задълбочен разговор с Шийла Уинтърс за новите начини за разпределяне на ценните книжа. Шийла беше авторитетен и уважаван психолог. Лий и Логан я познаваха отпреди няколко години, когато бяха потърсили помощта й, за да изгладят някои проблеми помежду си. Бяха станали близки приятели. Шийла се огледа за миг и като зърна Лий, й прати въздушна целувка и й помаха.

Логан и Лий често се спираха да побъбрят с гостите си, но той не се бавеше прекалено дълго. Търсеше човека, с когото искаше да я запознае.

— Ето го — най-сетне го забеляза и бързо поведе Лий към висок мъж с тъмна коса, който стоеше съвсем сам в ъгъла на гостната, загледан в една картина с маслени бои. Непознатият изглеждаше отегчен и очевидно платното въобще не го интересуваше.

Лий почти веднага го позна, но присъствието му в дома й бе така неочаквано, че тя не можа да повярва на очите си. Спря рязко и зяпна съпруга си ужасена.

— Не може да е този, за когото го мисля!

— Кой мислиш, че е той?

— Майкъл Валенте.

— Права си — отвърна Логан и понечи да я поведе напред, но тя стоеше като закована и изглеждаше смаяна. — Иска да се запознае с теб, Лий. Голям почитател ти е.

— Кой го пусна тук?

— Аз го поканих. Не съм ти споменал, защото сделката още не е сключена, но Валенте обмисля да спонсорира целия проект „Кресънт Плаза“. Вече проведохме няколко срещи. Направо е гений, що се отнася до осъществяването на изгодни и доходоносни сделки.

— И що се отнася до измъкването от прокурорите след това — мрачно изрече Лий. — Логан, той е престъпник!