Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 88

— Всичко е наред — рече тя, като го видя на вратата, и бързо му предаде какво бе казала на Тони. — Преметнах го. Знам, че ми повярва.

Джони пое дълбоко дъх. Ако сега Тони успееше да убеди и Масино в тази история, атмосферата щеше да се охлади. Масино ще знае, че стигне ли веднъж Джони до Хавана, става недосегаем за него.

— Казах му, че носиш със себе си тежък куфар — продължи Фрида. Тя замълча, докато разточваше тестото. — Хитро, нали, Джони?

Но въпреки това, което беше направила за него, въпреки находчивостта й Джони не преставаше да мисли за онзи час, който беше прекарала насаме с Тони.

— Хареса ли ти компанията му? — попита той с горчивина.

Тя го погледна, очите й внезапно се втвърдиха.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?… И никаква благодарност?

Той пристъпваше нервно.

— Попитах те… Хареса ли ти неговата компания? Начука те, нали?

Тя започна да разстила във формата за пай тестото. Той стоеше и чакаше. Гледаше я как изсипва съдържанието на тенджерата във формата.

— Нали?

— Точно така.

Поиска му се да я удари, но сдържа подтика си.

— Ти си само една курва, нали така?

Тя покри съда с тесто, след това го пъхна във фурната.

— Нали така?

— Да, така е. — Обърна се и застана лице в лице с него. — Преди да се омъжа за Ед, бях много, много търсено момиче на повикване. Той знаеше това, сега и ти го знаеш. — Без повече да го погледне, изми ръцете си под крана, избърса ги и като мина покрай него, отиде във всекидневната. Той се поколеба, после я последва, като се чувстваше засрамен и победен.

— Съжалявам — рече. — Благодаря ти за това, което направи за мен. Забрави какво казах.

Тя седна.

— Този мъж не означава за мен повече от десетките други мъже, които си плащаха за това. — Погледна го право в очите. — Докато той се освобождаваше от мръсната си похот, мислех за теб. Ти си единственият, Джони, когото някога съм обичала. — Тя сви рамене. — Не виждаш ли, ако въобще можеш да освободиш ума си от глупавата ревност, че трябваше да го направя? Трябваше да го доведа тук, за да го убедя, че си заминал, и да повярва, че си се отправил към Хавана. Ако се бях дръпнала, нямаше да ми повярва. Не разбираш ли това? Сега си в безопасност.

Джони отиде до нея и я прегърна.

— Съжалявам, бебче. Толкова много значиш за мен. Съжалявам.

— Забрави. — Тя го целуна, след това се изправи и отиде до прозореца, за да погледне към езерото. — И така, какво ще правим сега? Не трябва да се показваш. Не можем ли да заминем утре… Не можем ли да се махнем?

— Още не, въпреки че е по-безопасно, както си го уредила, бебче, също е и много по-сложно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако заминем утре, Ед ще започне да задава въпроси. Ще говори със Салвадоре и той ще разбере, че си излъгала Тони. Тогава ще започне преследване, но не само аз ще съм целта, а и ти. Ще трябва да изчакаме още най-малко четири дни.

Тя отчаяно вдигна ръце.

— Да чакам… Та аз само това правя… Непрекъснато чакам!

В този момент чуха шума от приближаващия се камион и тя се върна в кухнята.

* * *

Масино преглеждаше седмичния отчет от залаганията, който Анди му беше дал, когато се обади Тони от Литъл Крийк.