Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 76

— Кога?

— Откъде да знам? Когато се освободи човек.

— Ако е той, ще получа ли наградата?

— Ако е той — и линията прекъсна.

* * *

Шумът от мотора правеше разговора в лодката невъзможен. Джони седеше на носа и мислеше усилено. Собственикът на магазина беше предизвикал у него усещане за опасност. Трябваше да се обади на Сами, но сега разбра какъв риск бе поел. Мафиоти имаше навсякъде. И така, те наблюдаваха боксовете на автогарата „Грейхаунд“! Седнал на носа на лодката, той чувстваше бриза по лицето си. Загледан в носа, който пореше гладката водна повърхност, почувства как мрежата около него се затяга.

Завърза моторницата и последва Фрида на палубата на голямата лодка, като се отпусна в един от бамбуковите столове.

— Е?

Тя стоеше до него и той погледна в ярките й сини очи.

— Наблюдават боксовете.

Разочарованието в очите й го обезпокои. Алчна е за пари, помисли си. Тя седна до него.

— Какво ще правим тогава?

— Точно така… Какво ще правим? — Замисли се, загледан над езерото. — Когато планирах тази кражба, бебче, си казах, че ще трябва да бъда търпелив. Казах си, че няма да е безопасно да харча парите поне две-три години.

Тя се стегна.

— Две години ли?

— Докато парите са в бокса, е безопасно. Опитай да ги вземеш и ние с теб ще бъдем мъртви, а парите ще се върнат при Масино. Рано или късно ще му писне да държи под око боксовете. Може да продължи месец… даже шест месеца, но имам връзката в Ийст Сити. Човекът ще ми каже, когато температурата спадне, а дотогава ще трябва да чакаме.

— Не мислиш да стоиш тук шест месеца, нали?

— Не… Ще трябва да си намеря работа. Опитен съм с лодките. Ще отида в Тампа… Все ще намеря нещо.

— А аз какво ще правя? — Твърдата нотка в гласа й го накара да я погледне. Беше втренчила в него искрящите си очи.

— Имам малко пари. Ще ни бъде трудно, но ако искаш да дойдеш, ще се радвам да бъдеш с мен.

— Колко пари си отмъкнал от онзи човек, Джони? Не си ми казал.

Той и не възнамеряваше да й каже.

— Около петдесет хиляди — отговори.

— Рискуваш живота си за петдесет хиляди?

— Точно така. Искам да имам лодка. Мога да си я купя с тези пари.

Тя го гледаше втренчено и той знаеше, че не му вярва.

— Повече са, нали? Нямаш ми доверие.

— Не знам. Нямах време да ги преброя. Мисля, че са около петдесет хиляди, но може и да са повече…, а може да са по-малко.

Тя седеше неподвижно и мислеше.

Той я наблюдаваше, после рече спокойно:

— Питаш се дали десет хиляди на ръка няма да е по-добре, отколкото петдесет хиляди някъде си, нали?

Тя се стегна, после поклати глава.

— Не. Опитвам се да си представя как ще изглеждам на лодка. — Но той знаеше, че лъже.

— Не прави нещо, за което ще съжаляваш — продължи. — Виж какво, да допуснем, че като отидеш за пощата, се обадиш на ония адвокати. Нека ти кажа какво ще стане. Ще пристигнат пет-шест човека. Ще се опитат да ме заловят жив, защото ако съм мъртъв, те никога няма да намерят парите. В едно нещо съм сигурен: никой няма да ме хване жив. Виждал съм какво става с хората, които са се опитвали да измамят Масино. Заповядва да ги вържат за стол и после ги бие с бейзболна бухалка, като внимава да не ги довърши: троши им костите, а накрая им навира в гърлото месарски куки и ги обесва, както са си на стола. Така че никой няма да ме хване жив. Значи ще има престрелка, а по време на тази престрелка и ти може да спреш някой куршум. Повярвай ми, бебче, никой няма да оживее, за да получи оная награда от десет хиляди долара: това е само примамка. Така че не прави нещо, за което ще съжаляваш.