Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 67

— О, по дяволите! Трябва да отида в селото. — Тя се изтърколи встрани, скочи на крака и го загледа.

Той вдигна очи към нея, като се наслаждаваше на загорялото й тяло. Протегна се да я докосне, но тя се дръпна назад.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Едва не се съгласи да отиде, след това си спомни, че ще е по-безопасно да стои настрана от хорските погледи, далече от селото.

— Мисля, че ще остана. Защо трябва да ходиш?

— Да проверя дали има някаква поща и за вестника. Ед държи на вестника си.

— Мога ли да направя нещо, докато те няма?

— Достатъчно направи. — Тя му се усмихна. — Наглед не си кой знае какво, но знаеш как да задоволиш една жена.

— Добре ли беше?

— Ммммм!

Тя излезе, а Джони се пресегна за цигара, запали и се отпусна на леглото.

И тя беше добра, мислеше си той — прегладняла. Лежа така с мисли за нея половин час, след това отиде да поплува.

Вече се беше облякъл и седеше на палубата, когато тя се върна с моторницата. Часът беше четири и половина. Помогна й да се покачи на палубата, след това завърза моторницата.

— Искаш ли да видиш вестника? — предложи тя. — Ще напълня костура — и го остави.

Вестниците малко интересуваха Джони, като се изключат спортните новини. Погледна заглавията, не откри нищо, което да задържи вниманието му, обърна на втора страница, прочете съобщение за момиче, което било изнасилено и убито, направи гримаса, след това набързо прелисти останалите страници, докато стигна до хумора. Прочете вицовете и се ухили, а когато обръщаше към спортната страница, едно заглавие привлече погледа му.

„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ЧОВЕК?

10 000 долара награда“

След това, като съзря собствената си снимка, го полазиха ледени тръпки.

С разтреперани ръце прочете имената на подателите.

Дайсън и Дайсън! Адвокатите на Карло Танца!

Беше ли го видяла Фрида? От начина, по който беше сгънат вестникът, когато му го подаде, реши, че не го е отваряла.

По лицето му бяха избили капчици пот и той се взря в снимката. Беше отпреди двадесет години. Моментална затворническа снимка и все пак прилика имаше. Ръката му се насочи към брадата. Не! Никой не би могъл да го познае по тази снимка.

Известен със силната си привързаност към медальон на свети Христофор. Коварните копелета!

Тя беше видяла медальона!

Крадешком погледна през рамо с разтуптяно сърце. Тя искаше пари! Десет хиляди долара бяха твърде съблазнителна сума! Трябваше всичко на всичко да отиде до селото и да се обади на Дайсън и Дайсън. Те щяха да довтасат до двадесет и четири часа и това щеше да бъде краят му!

Какво да прави?

Първата му реакция беше да унищожи вестника, но това нямаше да помогне. Достатъчно добре познаваше педантичността на Танца и беше сигурен, че обявата ще се публикува цялата седмица… Ако не и след това. Рано или късно един от двамата — Скот или Фрида, щеше да я види.

Да се махне бързо?

Беше на мили от всякакво населено място. Ако ще се маха, трябва да е по тъмно. Сигурно имаше най-малко десет мили до магистралата, а в тъмнината можеше да се загуби безнадеждно.

Можеше ли да й се довери? Можеше ли да се довери на когото и да било?