Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 6
Джеймс Хадли Чейс
Замисли се за времето, останало зад гърба му. Най-напред за майка си, която не можеше да чете и пише, беше се съсипвала от работа и си бе докарала преждевременна смърт, за да запази покрива над главата му, докато баща му, който можеше да чете, но не и да пише, беше робувал в една фабрика за консервиране на плодове: двама достойни благочестиви италиански емигранти, които го бяха обичали и бяха хранили големи надежди за него.
Малко преди да умре, майка му беше дала единственото нещо, което притежаваше: сребърен медальон на Свети Христофор1 на сребърна верижка, който беше в семейството й повече от едно столетие.
— Вече нищо друго не мога да направя за теб, Джони — беше му казала тя. — Вземи това. Носи го винаги. Докато го носиш, нищо много лошо не може да ти се случи. Помни това. Аз го носих цял живот и нищо много лошо не ми се случи. Трудно беше, но не и чак толкова зле.
Беше достатъчно суеверен, за да не сваля от себе си медальона, и дори сега, седнал до прозореца, пъхна пръсти под ризата си и го докосна.
Легнал до спокойно дишащата Мелани, той мислеше за годините след смъртта на майка си. С нищо не се бе заловил. След като му омръзнаха постоянните натяквания на баща му, накрая напусна дома. Макар да беше само на седемнадесет години, намери работа като барман в долнопробна кръчма в Джексънвил. Там се свърза с необуздани момчета, дребни крадци и жалки мошеници. Закачи се за Фреди Чиано — обирджия на дребно. Заедно извъртяха доста аферки, главно по бензиностанции, докато полицията не ги пипна. Джони излежа две години и това определи съдбата му. Излезе от затвора обучен за престъпления и сигурен, че следващия път няма да го хванат. Две-три години работи сам като уличен крадец. Парите не му стигаха доникъде, но той все се надяваше на нещо по-голямо. Тогава отново попадна на Чиано, който вече работеше за Джо Масино — преуспяващ главатар на гангстерска банда. Чиано го взе със себе си и Масино го огледа внимателно. Реши, че е направен от добър материал. Търсеше млад, надежден човек, добър стрелец, който да му бъде бодигард. Джони не знаеше почти нищо за пистолетите. За нападенията си използваше детска играчка. Това не обезпокои Масино. Той осигури на Джони обучение. След три месеца Джони се прояви като отличен стрелец и през годините на възхода на Масино към властта беше извършил три убийства, като и трите пъти беше спасявал Масино от сигурна смърт. До момента беше прекарал при Масино двадесет години. Не беше извършил други убийства. Масино седеше здраво на седлото. Контролираше не само профсъюзите в този голям град, но и рекета от залаганията и никой не беше достатъчно силен да му се противопостави. Джони не му беше вече бодигард. Беше определен да се грижи за Сами, докато той събираше парите от рекета на букмейкърите. Масино вярваше, че трябва да го пазят млади хора. Всеки, прехвърлил тридесет и петте, беше твърде стар, твърде бавен, за да го защитава.