Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 8

И когато започна да я обмисля, за пръв път разбра какво значи да си самотник. Щеше да бъде толкова по-добре, толкова по-успокояващо, ако имаше някой, с когото да я обсъди, но такъв нямаше. Не можеше да се довери на никого. Какъв смисъл имаше да говори за такова нещо с единствения си сигурен приятел Сами Черния? Каква полза би имало от Мелани, ако й кажеше какво става в главата му? Тя щеше да отхвърли идеята за морето и лодката. Щеше да помисли, че се е побъркал.

Даже с майка си, ако беше жива, не би могъл да я сподели. Тя би се ужасила. Баща му пък беше прекалено тъп и имаше прекалено робска душа, така че и с него нямаше да може да обсъди нещо толкова щуро.

Ето защо той обмисляше идеята си, когато беше сам, както започна да прави и сега, седнал до прозореца.

Просто казано, идеята му беше да открадне събраните пари, но за да се оправдае големият риск, мислеше си той, трябваше търпеливо да изчака за някоя голяма вноска, каквато не се съмняваше, че ще има, ако съдеше по досегашния си опит на събирач.

И ето че случаят се представяше! Двадесет и девети февруари! Близо сто и петдесет бона! Големият сбор!

Ако трябва да го направя, ако изобщо искам някога да притежавам онази лодка, разсъждаваше Джони, петък, двадесет и девети февруари, е Денят! С такива пари мога да си купя хубава лодка, даже ще ми останат, така че ако риболовната идея пропадне, ще е без значение. С толкова пари, ако живея внимателно, ще изкарам до смъртта си, ще имам лодката, морето и ще забравя всякакви грижи. Кълна се, че ще зарежа всички залагания на коне! Може дори да кажа сбогом на мацките. Ще си запуша отсега нататък ушите и за всякакви жаловити истории!

Е добре, о’кей, рече си той, като намести по-удобно масивното си тяло в стария шезлонг, значи в петък вечерта на двадесет и девети започваш и вземаш тези пари от Масино. Мислиш за това от доста време вече. Направил си си плановете. Отишъл си толкова далече, че си взел отпечатък от ключа на сейфа при Анди. Стигнат си дори още по-далече: извадил си дубликат на ключа по отпечатъка и знаеш, че ще отвори сейфа. Ето затова си струваше да прекараш две години в затвора: научи разни работи като например да вземаш отпечатъци и да правиш ключове по тях.

При тази мисъл се опита да си припомни как точно беше взел отпечатъка и дребни капчици пот избиха по челото му, когато отново си даде сметка колко беше рискувал.

Сейфът представляваше огромна старомодна буца метал и беше поставен точно срещу вратата в мъничкия офис на Анди. Беше принадлежал на дядото на Масино.

Джони неведнъж беше чувал Анди да се оплаква на Масино от сейфа.

— Трябва ти нещо модерно — настояваше Анди. — Дори едно хлапе може да отвори тая пущина. Защо не ми разрешиш да се отърва от нея и да те снабдя с нещо съвременно?

Джони дори си спомняше отговора на Масино.