Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 4

Петдесет и пет годишен, Масино беше масивно сложен. Среден на ръст, той имаше рамене като оборска врата, върху които направо бе забучена главата с тежко тлъсто лице, сплескан нос, провиснали мустаци и студени сиви очи, които плашеха мъжете, но интригуваха жените. Масино беше голям коцкар. Макар и дебел, той все още беше як и навремето лично бе наказал един от бандата си, така че човекът излезе от строя за цели два-три месеца.

— Няма проблеми нали, Сами? — попита Масино и малките му сиви очи се прехвърлиха на Джони, който кимна с глава. — О’кей… Повикай Анди.

Но Анди Лукас, счетоводителят на Масино, вече беше влязъл.

Анди беше на шестдесет и пет години — дребничък, подобен на птица човек с компютър в мозъка. Преди петнадесет години бе излежал присъда за измама и когато излезе, Масино, давайки си сметка за дарбите му, го нае да контролира неговото финансово царство. Както повечето неща, които Масино правеше, и този път изборът му бе добър. В целия щат нямаше по-находчив от Анди, що се отнася до данъчни формуляри, инвестиции или идеи как да се направят пари.

Анди отключи белезника от изпотената китка на Сами, след което намести стол до Масино и започна да проверява съдържанието на чантата, а Масино го гледаше и дъвчеше загасналата си пура.

Сами и Джони отстъпиха встрани от бюрото и зачакаха. Сумата възлезе на шестдесет и пет хиляди долара.

Анди напъха парите обратно в чантата, след това, като кимна на Масино, я отнесе в своята стая и я заключи в голям старомоден сейф.

— О’кей — рече Масино, като се обърна към Джони и Сами, — вие двамата сте свободни. Няма да ми трябвате до следващия петък. Знаете ли какво е следващият петък? — Острите му очички се спряха върху Джони.

— Двадесет и девети.

Масино кимна.

— Точно така. Особеният ден, високосният ден. Бас държа, че сборът ще е около 150 000 долара.

— И Соли каза същото.

— Даа. — Масино пусна угасналата пура в пепелника. — Така че… Ърни и Тони ще дойдат с вас. Ще събирате парите с колата. Да не ви пука за трафика. Ще кажа две приказки на комисаря. Идния петък ченгетата ще гледат на другата страна, ако ви се наложи да паркирате насред улицата. 150 000 долара са дяволски много пари, така че някой надрусан може и да реши да се пробва. — Той се вторачи в Сами. — Не бой се момче, ще те пазят. Не се поти толкова.

Сами с мъка направи усилие да се ухили.

— Не се безпокоя, шефе — излъга той. — Ти ми каза какво да правя и ще го направя.

Навън, под ръмящия дъжд, Джони рече:

— Хайде, Сами, ела да изпием по една бира.

Това беше обичайният ритуал след събирането на парите и Сами тръгна с ниския набит мъж, като постепенно, докато вървяха към бара на Фреди, сърцето му започна да се отпуска. Влязоха в топлия полумрак, покатериха се на столчетата и поръчаха бира.

Изпразниха чашите, без да си продумат, после Сами поръча по още една.

— Мистър Джони… — Той спря и погледна притеснено коравото безизразно лице. — Извинявай, но неприятности ли имаш? Нещо си много мълчалив напоследък. Ако мога да ти помогна… — Той започна да се поти, изплашен, че се е обадил не на място.