Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 57

Джони слушаше и си мислеше: що за начин да си изкарваш прехраната!

— Проклета работа! — продължи Скот. — Трябваше преди това да отида да си проверя главата… Фрида ме предупреждаваше… жена ми. Знаеш ли какво? Не слушам жените. Всичките са въздух под налягане. Дрънкат непрекъснато, за да чуват собствения си глас. Но след осмия месец започнах да мисля, че Фрида е имала повече акъл от мен. Преди година работех за цитрусова компания във Флорида. Плащаха твърдо и не беше трудно, само че аз си имам кусур: не мога да работя с хора. Когато някой скапан надзирател започне да крещи, изгарят ми бушоните. Трябва да работя сам и за себе си — той хвърли поглед към Джони. — Прав ли съм?

— Прав си — отвърна Джони спокойно. Извади кутията си с цигари. — Ще запалиш ли?

— Защо не?

Джони запали две цигари и подаде едната на Скот.

— Така че спестих малко пари, купих тоя камион и си мисля, че въртя бизнес — продължи Скот. — Казах си, че ще карам всичко. И така се насадих с тоя скариден договор. Няма измъкване. Трябва да влача тия проклети скариди до Ричвил всеки ден или ще ми смъкнат гащите за неустойка. А за какво бъхтя? Това ме попита и Фрида, но аз не пожелах да я послушам. И какво стана… Сега вече сам зная… Изчуквам чисто сто и петдесет долара на седмица. С тях трябва да живеем аз и жена ми, да ремонтирам камиона, да плащам тока и всички непредвидени разходи и сега откривам, че си съдирам задника за някакви трохи.

— Добре си се подредил — рече Джони.

— Кажи го на дебелата ми глава. — Последва дълго мълчание, после Скот попита: — А ти? От какво живееш?

— Ами направо съм перко — отвърна Джони. — Четири години събирах наеми и изведнъж ми писна. Разпродадох всичко, което имах: кола, телевизор, партакеши… И ето ме тук. Досега все съм живял на север, така че дойдох на юг. Като си свърша парите, ще см намеря работа, но не преди да ги свърша.

— Нямаш ли жена?

— Не.

— Аха. Мъжът без жена е свободен. Имаш късмет. Ожени се и ще трябва да работиш.

— Имаш ли деца?

— Исках две, но Фрида беше против. Сега, като погледна назад, смятам, че е била права. Както живеем… Няма място за деца.

— Има време… Млад си.

Скот се засмя.

— Така е, но засега не са предвидени. Не и при тези скаридени пътувания.

Той изпадна в мрачно мълчание. Уморен от ходенето и унесен от бръмченето на мотора, Джони задряма. Спа половин час, след това се сепна и се събуди. Камионът громолеше по шосето, от двете страни се точеха мангрови дървета и джунгла. Погледна към Скот и видя лъсналото му от пот изтощено лице и напрежението в ръцете, стиснали волана.

— Какво ще кажеш аз да покарам — попита Джони, — а ти да подремнеш? Как ти се струва?

— Ще можеш ли да се справиш с него? — с надежда го погледна Скот.

— Мога да се справя с всичко на четири колела.

Скот намали, отклони към банкета и спря.

— Да взема да подремна, а! — възкликна той. — Карай направо. Когато видиш пътен знак за Ийстлинг, събуди ме. О’кей?