Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 286

Да го пуснат да се прибере вкъщи при семейството.

Залата беше притихнала, когато Джейк седна до клиента си. Погледна към съдебните заседатели и видя как Уанда Уомак избърса една сълза.

За първи път от два дни той съзря искрица надежда.

В четири часа Нуз се сбогува със съдебните заседатели. Каза им да си изберат председател, да се организират и да се залавят за работа. Каза им също, че обсъжданията могат да продължат до шест часа, евентуално до седем и ако не стигнат до решение, заседанието ще бъде подновено във вторник в девет сутринта. Те се изправиха и бавно се изнизаха от залата. Когато и последният излезе, Нуз даде почивка до шест и нареди на адвокатите да не се отдалечават от залата или да оставят телефони, на които секретарката да ги открие.

Зрителите останаха по местата си и взеха тихичко да си бъбрят. Позволиха на Карл Лий да седне на първия ред при семейството си. Бъкли и Мъсгроув останаха в кабинета с Нуз. Хари Рекс, Лусиен и Джейк се запътиха към кантората и течната вечеря. Никой не се надяваше на скорошно решение.

Съдебният пристав заключи заседателите в стаята им и каза на двамата резервни да седнат в тясното коридорче. Вътре Бари Акър единодушно бе избран за председател. Той постави на бюрото в ъгъла инструкциите на съдията и веществените доказателства. Всички насядаха неспокойно около двете сгъваеми маси, поставени една до друга.

— Предлагам да проведем едно предварително, неофициално гласуване — започна той. — Просто така, да разберем кой накъде клони. Някакви възражения?

Възражения нямаше. Той държеше списък с дванайсет имена.

— Гласуваме с „виновен“, „невинен“ или „не съм решил“. Освен това засега може да има и въздържали се.

— Реба Бетс.

— Не съм решила.

— Бърнис Тул.

— Виновен.

— Каръл Корман.

— Виновен.

— Дона Лу Пек.

— Не съм решила.

— Сю Уилямс.

— Въздържам се.

— Джоу Ан Гейтс.

— Виновен.

— Рита Мей Плънк.

— Виновен.

— Франсис Макгауън.

— Виновен.

— Уанда Уомак.

— Не съм решила.

— Юла Дел Йейтс.

— Още не съм решила. Бих искала да поговорим.

— Ще поговорим. Клайд Сискоу.

— Не съм решил.

— Станаха единайсет. Аз съм Бари Акър и гласувам „невинен“. — Бари запресмята наум и след миг продължи: — Това прави следното: петима гласуват „виновен“, петима не са взели решение, един се въздържа и един гласува „невинен“. Както се очертава, чака ни доста работа.

Проучиха веществените доказателства, снимките, отпечатъците от пръсти и балистичните диаграми. В шест часа уведомиха съдията, че не са стигнали до решение. Бяха гладни и искаха да си ходят. Той насрочи следващото заседание за вторник сутринта.

41

От часове седяха на верандата, през повечето време мълчаха и наблюдаваха как тъмнината обгръща града под тях и довежда комарите. Отново бе станало горещо. Влажният въздух лепнеше по кожата им и се просмукваше в ризите им. Знойната лятна нощ ги обгръщаше. Сали предложи да приготви вечеря. Лусиен отказа и поиска уиски. Джейк нямаше апетит, бирата го засищаше и утоляваше глада му. Когато всичко се успокои, Незбит се измъкна от колата си, прекоси верандата в мрака, отвори мрежестата врата и влезе в къщата. След миг затръшна вратата, мина покрай тях с една студена бира в ръка и изчезна по алеята, без да продума.