Читать «Петата планина» онлайн - страница 73

— Трябва да изведа стадото си на паша. Вчера цял ден животните стояха тук и сега са нетърпеливи. Кимна им за сбогом и тръгна с овцете.

Момчето и Илия вървяха през долината.

— Много бавно вървиш — каза му то. — Страх те е от това, което може да ти се случи.

— Страх ме е само от мен самия — отвърна Илия. — Повече нищо не могат да ми сторят, защото сърцето ми престана да съществува.

— Но Бог, който ме върна от смъртта, все още е жив. Той може да върне мама на тоя свят, ако ти сториш същото с града.

— Забрави този Бог. Той е далеч, освен това вече не прави чудесата, които очакваме от Него.

Пастирът беше прав. От този момент нататък Илия имаше нужда да пресътвори собственото си минало. И да забрави за деня, в който бе решил, че е пророк и че трябва да освободи Израил, а не бе успял да спаси дори един град.

Тази мисъл го изпълни с необяснимо въодушевление. За пръв път в живота си се почувства свободен да прави това, което сметне за добре, и то тогава, когато пожелае. Наистина, нямаше да чува повече ангелите, но в замяна на това беше свободен да се върне в Израил, отново да стане дърводелец, да отиде в Гърция, за да узнае какво мислят нейните мъдреци, или пък да тръгне заедно с финикийските мореплаватели към отвъдморските земи.

Преди това обаче трябваше да си отмъсти. Бе посветил най-хубавите години от живота си на един глух за всичко Бог, който непрекъснато заповядваше и винаги правеше нещата така, както на Него му харесва. Илия се бе приучил да изпълнява Неговите решения и да уважава намеренията Му.

Ала вместо да бъде възнаграден за верността си, той бе изоставен. Предаността му остана незабелязана, а усилията му да изпълнява волята на Всевишния доведоха до смъртта на единствената жена, която бе обичал в живота си.

— Притежаваш цялата сила на света и на звездите — каза Илия на родния си език, за да не може момчето до него да разбере какво означават тези думи. — Можеш да унищожиш един град или дори цяла страна така, както ние унищожаваме насекомите. Изпрати тогава небесния огън и вземи живота ми сега, защото, ако не го сториш, ще въстана срещу Твоето дело.

В далечината се появи Акбар. Илия хвана ръката на момчето и силно я стисна.

— Оттук нататък ще вървя със затворени очи, докато преминем през вратите на града, затова ти трябва да ме водиш — помоли той момчето. — Ако умра, докато стигнем дотам, направи това, което искаш от мен. Издигни отново Акбар, дори и ако трябва преди това да пораснеш, да се научиш да режеш дървета и да дялаш камъни!

Момчето нищо не отговори. Илия затвори очи и се остави да го води. Чуваше шумоленето на вятъра и собствените си стъпки по пясъка.

Спомни си за Мойсей, който освободил избрания народ и го превел през пустинята, преминавайки през огромни препятствия, а накрая Господ му забранил да влезе в Хана-ан. Мойсей му казал:

Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Йордан.

Господ обаче се разгневил от молбата му и му отвърнал: Стига, занапред да не ми говориш вече за това. Вдигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Йордан.