Читать «Петата планина» онлайн - страница 55

— Но да влезеш в открит бой с асирийците е самоубийство! Всички вие го знаете!

Комендантът слушаше разговора, без да се намесва. Предварително бе обсъдил стратегията си с градоначалника. Израилският пророк щеше да остане изненадан.

Илия тичаше редом с конете, без да знае какво точно трябва да направи. Военната колона излезе от града и се отправи към долината.

„Помогни ми, Господи! — молеше се безгласно Илия. — И както си спрял слънцето, за да помогнеш на Иисус Навин в битката, спри времето и направи така, че да успея да убедя градоначалника колко погрешно е решението му.“

Когато спря да се моли, чу как комендантът извика:

— Стой!

„Може би това е поличба! — помисли си Илия. — Трябва да се възползвам от нея.“

Войниците се строиха в две редици и образуваха човешка стена. Подпряха здраво щитовете си на земята, а оръжията си насочиха напред.

— Ти мислиш, че това са воините на Акбар — обърна се градоначалникът към Илия.

— Виждам младежи, които с радост отиват на смърт — отговори той.

— Знай, че това е само един отряд. Повечето от нашите воини са в града, скрити зад крепостните стени. Поставихме казани, пълни с врящо олио, с което ще бъде залят всеки, който се опита да изкачи стените. Складирали сме хранителни продукти в няколко къщи, за да не могат горящите стрели да ги подпалят. Според изчисленията на коменданта можем да устоим на двумесечна обсада. Докато асирийците се готвеха за война, ние правехме същото.

— А на мен нищо не ми бе казано — рече Илия.

— Не забравяй, че дори и да помагаш на народа на Акбар, ти все пак си чужденец и някои от военните биха могли да те вземат за шпионин.

— Но ти искаше мир!

— Мирът ще е възможен дори и след като битката започне. Само че тогава ще преговаряме с тях като с равни.

Градоначалникът добави, че към Тир и Сидон вече са тръгнали пратеници, които да известят за тежката ситуация. Не му бе лесно да се реши да поиска помощ — можеха да помислят, че е неспособен да овладее положението. Накрая обаче бе стигнал до извода, че няма друг изход.

Комендантът бе съставил ловък план. Щом започнеше битката, той щеше да се върне в града, за да организира съпротивата. Отрядът, който сега се намираше насред долината, трябваше да убие колкото може повече врагове, след което да се изтегли в посока към планината. Никой не познаваше долината по-добре от финикийските воини и те можеха да нападат асирийците от засада, за да разхлабват обръча на обсадата.

Не след дълго щяха да дойдат подкрепления и асирийската войска щеше да бъде изтребена до крак.

— Можем да устоим шейсет дни, но няма да се наложи — каза градоначалникът на Илия.

— Много хора ще загинат.

— Всички сме пред прага на смъртта. Никой обаче не се страхува, дори и аз.

Градоначалникът се учудваше на собствената си смелост. Никога по-рано не бе участвал в сражение. Когато бе разбрал, че битката наближава, бе започнал да крои планове за бягство от града. Същия този ден сутринта бе обсъдил с по-верните си хора най-добрия начин да се измъкне. Не можеше да отиде в Тир, нито пък в Сидон, защото щяха да се отнесат с него като с предател. Ала Иезавел сигурно щеше да го приеме, тъй като се нуждаеше от доверени хора.