Читать «Петата планина» онлайн - страница 52

— Мислил съм върху това. Не е нужно аз да го правя. Когато му дойде времето, боговете ще го сторят вместо мен.

Илия не отговори. Жрецът се обърна и взе папируса, върху който жената бе написала текста.

— Добре е направено — каза той. И след като го прочете внимателно, свали пръстена си, потопи го в един от съдовете с боя и постави печата си в левия ъгъл. Ако откриеха у някого папирус без печат от жреца, този човек рискуваше да бъде осъден на смърт.

— Защо е нужно да правите това всеки път? — запита жената.

— Защото тези папируси пренасят идеи — отвърна жрецът. — А идеите имат власт.

— Но това са само търговски сделки.

— Биха могли да бъдат обаче планове на някоя битка. Или описание на нашите богатства. Или пък тайните ни молитви. В днешно време посредством буквите и папирусите е лесно да бъде откраднато вдъхновението на един народ. Глинените плочки и животинските кожи трудно се укриват, ала папирусът, съчетан с бибълското писмо, е в състояние да разруши културата на всяка една страна и да унищожи света.

В този миг някаква жена влезе при тях тичешком.

— Жрецо! Ела да видиш какво става!

Илия и вдовицата го последваха. От всеки ъгъл изникваха хора и се отправяха към едно и също място. Въздухът се изпълни с толкова прах, че стана почти невъзможно да се диша. Децата тичаха най-отпред, като се смееха и вдигаха врява.

Когато стигнаха до южната врата на града, там вече се бе събрала малка група хора. Жрецът си проправи път между тях и разбра коя е причината за цялото това безредие.

Един от стражите на Акбар бе коленичил, а ръцете му бяха заковани върху дървена дъска, която той носеше на раменете си. Дрехите му висяха на парцали, а лявото му око бе избодено с дървен шиш.

На гърдите му бяха написани с кинжал някакви асирийски думи. Жрецът разбираше египетски, ала асирийският език все още не бе достатъчно разпространен, за да бъде изучаван. Наложи се да прибягнат до помощта на един от присъстващите тук търговци.

— Написано е: „Обявяваме ви война“ — преведе той. Хората наоколо не казаха нито дума. Илия видя изписан на лицата им панически страх.

— Дай ми меча си — заповяда жрецът на един от войниците.

Войникът се подчини. Жрецът нареди да уведомят за станалото градоначалника и коменданта. След това с бързо движение заби острието на меча в сърцето на коленичилия часовой.

Мъжът простена и рухна на земята. Беше мъртъв, бе се освободил от болката и от срама, че се е оставил да го пленят.

— Утре ще извърша жертвоприношения пред Петата планина — каза жрецът на изплашения народ. — И боговете ще си спомнят за нас.

Преди да си тръгне, се обърна към Илия:

— Ще видиш със собствените си очи, че небесата ще продължат да ни помагат.

— Ще те попитам само едно — рече Илия. — Защо искаш да видиш как ще избият собствения ти народ?

— Защото трябва да бъде убита една идея. След като тази сутрин бе чул разговора му с жената, Илия бе разбрал коя е тази идея: азбуката.

— Твърде късно е. Тя вече се е разпространила по света, а асирийците не могат да завладеят цялата земя.

— Кой ти каза, че не могат? Оказва се в крайна сметка, че боговете от Петата планина са на страната на тяхната войска.