Читать «Петата планина» онлайн - страница 5

Това не бе плод на въображението му.

„Сигурно съм умрял — бе първата мисъл, която му мина през главата. — И сега откривам къде ни изпраща Бог След смъртта — на небето.“

Една от светлинките заблестя по-силно. И внезапно, сякаш идваше от много места едновременно, биде слово Господне към него:

кажи на Ахава: както е сигурно, че е жив Господ, Бог Израилев, пред когото стоиш, така през тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Само след миг всичко възвърна предишния си вид — работилницата, вечерният полумрак, гласовете на децата, които играеха на улицата.

Илия не можа да заспи през нощта. За пръв път от много години усещанията от детството му се бяха върнали и не беше неговият ангел-пазител този, който му говореше, а нещо по-могъщо и по-силно от него. Илия се изплаши, че ако не изпълни заповедта, проклятие ще надвисне над всичко, което върши.

На другия ден сутринта реши да стори това, което му бе поискано. В края на краищата той щеше да бъде само вестител на нещо, което не го засягаше, и след като изпълнеше задачата си, гласовете нямаше да го безпокоят повече.

Когато поиска да бъде приет от цар Ахав, не срещна никакви трудности. Цели поколения наред, още откакто се бе възцарил Самуил, пророците заемаха важно място в сключването на сделки и в управлението на страната. Те можеха да се женят, да имат деца, но трябваше винаги да са на разположение на Господ, за да не се отклоняват никога управниците от правия път. Традицията разказваше, че благодарение на „боговдъхновените“ много битки са били спечелени, а Израил е оцелял, защото винаги когато управниците са се отклонявали от правия път, някой пророк ги е връщал към Божията пътека.

След като пристигна в двореца, Илия предупреди царя, че суша ще опустошава тези земи дотогава, докато народът не спре да се кланя на финикийските богове.

Владетелят не отдаде голямо значение на думите му, но Иезавел, която седеше до Ахав и слушаше внимателно това, което Илия казваше, започна да го разпитва подробно за вестта, която той трябваше да предаде. Илия й разказа за видението, за главоболието, за усещането, че времето е спряло, докато той слушал ангела. Описвайки това, което му се бе случило, успя да разгледа отблизо принцесата, за която всички говореха: беше една от най-красивите жени, които бе виждал, дългите й черни коси се спускаха чак до кръста, а тялото й бе изваяно до съвършенство. Зелените й очи, блестящи върху мургавото й лице, бяха втренчени в очите на Илия, ала той не успяваше да разчете това, което казват, и не можеше да разбере по какъв начин тя възприема думите му.

Излезе от двореца с убеждението, че е изпълнил мисията си и може да се върне към работата си в дърводелската работилница. По пътя към къщи пожела Иезавел с цялата страст на своите двайсет и три години. И помоли Бог да направи така, че един ден да срещне жена от Ливан, защото те бяха красиви, с тъмна кожа и загадъчни зелени очи.