Читать «Петата планина» онлайн - страница 7

И точно тогава, когато разбра, че може да оцелее, страхът от смъртта започна да се завръща. Все още съществуваше възможността да види морето, да срещне жена, да има деца и да довърши мебелите в работилницата.

— Свършвай по-бързо. Сега съм спокоен, но ако се забавиш, ще започна да страдам за всичко онова, което ще изгубя.

Войникът се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава, свали лъка, прибра стрелата в колчана и се скри зад ъгъла.

Илия почувства, че краката му започват да омекват — страхът се завръщаше, още по-силен. Трябваше да бяга незабавно, да напусне Галаад, за да не застане срещу някой войник с опънат лък, насочен към сърцето му. Не беше избирал сам съдбата си, нито пък бе потърсил Ахав, за да се хвали пред съседите си, че е разговарял с царя. Не беше отговорен за избиването на пророците, не беше отговорен дори и за това, че оня следобед бе видял времето да спира и работилницата му да се превръща в черна дупка, изпълнена със светещи точили.

И той, подобно на войника, се огледа — улицата беше пуста. Реши да провери дали левитът не би могъл да бъде спасен, но отново го обзе страх и избяга, преди някой да се е появил.

Вървя дълго, като се криеше в храстите на пътеки, по които отдавна никой не бе минавал. Накрая стигна до брега на потока Хорат. Срамуваше се от страха си, ала в същото време се радваше, че е жив.

Пийна вода от потока, седна и едва тогава осъзна положението, в което се намираше. На другия ден щеше да изгладнее, а нямаше как да намери храна в пустинята.

Спомни си за работилницата, за работата, която вършеше вече толкова години и която бе принуден да изостави. Някои от съседите му бяха приятели, но не можеше да разчита на тях. Сигурно вече целият град бе узнал за бягството му и всички го мразеха, че е спасил себе си, а е причинил страдания и смърт на онези, които наистина вярваха в Бог.

Всичко, което бе вършил досега, рухна, и то само защото си беше помислил, че по този начин изпълнява Божията воля. Утре или през следващите дни, седмици, месеци ливанските търговци щяха да почукат на вратата му и някой щеше да им каже, че собственикът е избягал, оставяйки след себе си като единствена следа смъртта на невинните пророци. Може би щяха да им кажат също, че се е опитал да унищожи вярата в боговете, които закрилят земята и небето. Новината щеше да се разпростре извън пределите на Израил и той никога нямаше да може да се ожени за някоя от красивите жени на Ливан.

„Корабите!“

Да, това също бе някакъв изход. Наемаха престъпниците, военнопленниците, дезертьорите като моряци, защото беше по-опасно да служиш на кораб, отколкото във войската. По време на война един войник може и да оживее, докато моретата бяха непознати, населени с чудовища, и когато се случеше нещастие, нямаше нито един оцелял, който да разкаже за станалото.

Корабите бяха изход, ала принадлежаха на финикийските търговци. Илия не беше някакъв престъпник, военнопленник или дезертьор, а човек, осмелил се да надигне глас срещу бог Ваал. Веднага щом узнаеха за това, щяха да го убият и да го хвърлят в морето, защото моряците вярват, че Ваал и останалите богове властват над бурите.