Читать «Петата планина» онлайн - страница 4

Разговорът, който бе водил като дете със свещеника, се превърна в блед спомен. Илия не можеше да повярва, че е необходимо Всемогъщият Бог да разговаря с хората, за да ги накара да изпълняват заповедите Му. Това, което се бе случило в детството му, е било плод на фантазията на едно хлапе, което не е имало друго занимание. В родния му Галаад живееха няколко души, които останалите жители на града смятаха за луди. Те говореха несвързано и бяха неспособни да различат гласа Господен от бълнуванията, дължащи се на болестта. Прекарваха живота си на улицата, като известяваха на висок глас за края на света, и живееха от подаяния. Въпреки това никой от свещениците не ги смяташе за „боговдъхновени“.

Илия стигна до извода, че свещениците никога не са сигурни в това, което казват. „Боговдъхновените“ се бяха появили съвсем естествено в тая страна, която не знаеше по кой път да тръгне, където братя се караха помежду си, а управниците се сменяха непрестанно. Пророците и лудите не се отличаваха едни от други.

Когато узна за сватбата на царя с Иезавел, принцесата на Тир, не обърна особено внимание на новината. И други царе на Израил бяха вършили същото, а резултатът винаги бе траен мир в този край, както и все по-оживена търговия с Ливан. За Илия беше без значение, че жителите на съседната държава вярват в богове, които не съществуват, и се посвещават на странни обреди, кланяйки се на животни и планини. Бяха честни в сделките и това беше най-важното.

Илия продължи да купува кедров материал от тях и да им продава мебелите от дърводелската си работилница. Макар че бяха малко горделиви и наричаха себе си „финикийци“ заради различния цвят на кожата, никой от ливанските търговци не понечи да се възползва от смутните времена, които настъпиха в Израил. Плащаха точната цена за стоките и не споменаваха нищо за постоянните вътрешни войни, нито за политическите проблеми, с които израилтя-ните трябваше да се справят.

След като се възкачи на трона, Иезавел поиска от Ахав култът към Господ да бъде заменен с култа към боговете на Ливан.

Подобно нещо се бе случвало и преди. Въпреки че беше възмутен от съгласието на Ахав, Илия продължи да служи на Бога Израилев и да спазва законите на Мойсей. „И това ще отмине — мислеше си той. — Иезавел съблазни Ахав, но няма да й стигнат силите да убеди народа.“

Ала Иезавел не беше като другите жени: вярваше, че е родена с мисията да накара народите да се кланят на Ваал. Търпеливо, служейки си с хитрост, тя започна да дарява щедро всички онези, които изоставяха Господ и приемаха новите божества. Ахав нареди в Самария да бъде построено капище на Ваал, в което бе въздигнат и жертвеник. Заприиждаха поклонници, а култът към боговете на Ливан се разпростираше из цялата страна.

„И това ще премине. Може би ще трае едно поколение, но ще премине“, продължаваше да мисли Илия.

И тогава се случи нещо, което той не очакваше. Един следобед довършваше някаква маса в работилницата си, когато около него се възцари пълен мрак и наоколо забле-щукаха хиляди бели точици. Усети силно главоболие, каквото по-рано никога не бе имал, и се опита да седне, но си даде сметка, че не може да помръдне дори и най-малкия мускул на тялото си.