Читать «Петата планина» онлайн - страница 21

Илия коленичи и опря чело в земята.

— Виждал съм и друг път Ангела Господен и винаги съм му се подчинявал — отвърна Илия, без да вдига глава. — Заради него причинявам нещастия навсякъде, където отида.

Ангелът обаче продължи:

— Когато се върнеш в града, помоли се три пъти момчето да се съживи. И на третия път Бог ще те чуе.

— Защо мислиш, че ще го стори?

— Защото Бог е велик.

— Дори и това да се случи, вече се усъмних в себе си и не съм достоен да изпълнявам мисията си — отговори Илия.

— Всеки човек има право да се съмнява в мисията си, а понякога дори и да се отказва от нея. Единственото, което не му е позволено, е да забрави за нея. Недостоен е оня, който не се съмнява в себе си, защото сляпо вярва в своите способности и греши от тщеславие. Благословен да бъде всеки, който изживява моменти на нерешителност.

— Но преди малко ти сам видя — аз дори не бях сигурен дали наистина си Божи пратеник.

— Върви и направи това, което ти казах.

Много време мина, докато Илия слезе от планината. Стражите го чакаха там, където се намираха жертвеници-те, но множеството се бе върнало в Акбар.

— Готов съм да умра — каза той. — Помолих боговете на Петата планина за прошка и те ми наредиха следното: преди душата ми да напусне тялото, да отида в дома на вдовицата, която ме приюти, и да я помоля да се смили над мен.

Войниците го върнаха в града и го отведоха при върховния жрец, като му съобщиха това, което израилтянинът бе поискал.

— Ще изпълня молбата ти — каза жрецът на пленника. — Щом си поискал прошка от боговете, трябва да помолиш за това и вдовицата. За да не избягаш, с теб ще дойдат четирима въоръжени войници. Но не мисли, че ще успееш да я убедиш да се застъпи за живота ти. На разсъмване ще бъдеш екзекутиран на площада в центъра.

Жрецът много искаше да го попита какво е видял там горе, но войниците стояха наблизо и отговорът можеше да го завари неподготвен. Ето защо предпочете да замълчи, но одобри предложението на Илия публично да поиска прошка. Така никой нямаше да се усъмни в могъществото на боговете от Петата планина.

Заобиколен от войниците, Илия се отправи към бедната уличка, където бе живял няколко месеца. Както повеляваше обичаят, прозорците и вратите на къщата на вдовицата бяха отворени, за да може душата на сина й да излезе и да отиде при боговете. Всички съседи бдяха над тялото, положено в средата на малката гостна.

Когато забелязаха присъствието на израилтянина, мъжете и жените се ужасиха.

— Махнете го оттук! — изкрещяха те на стражите. — Не му ли стига злото, което причини досега? Толкова е жесток, че дори боговете от Петата планина не пожелаха да си изцапат ръцете с кръвта му!

— Оставиха на нас да го убием! — извика друг. — И ние ще сторим това начаса, без да чакаме ритуала на екзекуцията!

Опитвайки се да избегне ударите, Илия се изплъзна из ръцете, които го бяха сграбчили, и изтича към вдовицата, която плачеше в ъгъла.

— Мога да съживя сина ти. Позволи ми да го докосна поне за миг — каза й той.

Вдовицата дори не вдигна глава.

— Моля те — настояваше Илия. — Нека това бъде последното нещо, което ще сториш за мен в този живот. Дай ми възможност да се опитам да ти се отблагодаря за щедростта.