Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 96

Тогава тя се обърна и продължи да се изкачва по хълма. Движеше се бързо и се скри от погледа му.

Максуел застана за миг объркан, после започна да се катери направо, като заобикаляше големите камъни и се хващаше за храстите, за да се издърпа напред.

Горе, на върха на хълма, той чу диви викове, а вдясно от него, едно огромно черно кълбо, чиито колела лудо се въртяха, тежко се стовари от небето и се разби в гората. Той се спря, погледна нагоре и през върховете на дърветата видя как две кълбета препускат в небето на път да се сблъскат. Не свиха встрани, нито намалиха скоростта. Срещнаха се и при удара се взривиха. Той стоеше и наблюдаваше как хвърчат разтрошените парчета, След няколко секунди вече се носеше шум от често потропване по листата, тъй като отломките заваляха като дъжд надолу.

Горе на стръмнината радостните викове още продължаваха и далече, при върха на хълма, отвъд дефилето, нещо, което той не видя, но чу, се спусна тежко на земята.

Наоколо нямаше никого и Максуел започна пак да се катери.

Ето, край на всичко, каза си той. Тролите свършиха работата си и сега драконът можеше да слезе. Той кисело се усмихна на себе си. Толкова години вече търсеше дракони и ето ти накрая дракон, но изглежда той беше нещо повече, отколкото си представяше. Питаше се какво е драконът, защо е бил затворен в Артефакта, превърнат в Артефакт или каквото и да е там.

Странна е тази работа с Артефакта, мислеше си той. На всичко се съпротивляваше, всичко отказваше да приеме до момента, в който той закрепи на главата си преводаческия механизъм, за да го разучава. Какво се случи, та драконът се освободи от Артефакта? Очевидно апаратът изигра роля за това, но все още нямаше начин да се разбере какво е станало. А хората от кристалната планета сигурно знаят, и това е едно от многото неща, които знаят, едно от многото изкуства, които още държат настрана от знанието на другите в Галактиката. И не се ли оказа този преводачески апарат в багажа му умишлено, а не случайно? Не са ли го сложили там точно за тази цел, за да го използва? Беше ли той преводачески апарат изобщо, или представляваше нещо друго, изработено така, че да прилича на него?

Спомни си как по едно време се чудеше дали Артефакта не е служил за бог на Мъничкия народ или на онези странни същества, които в ранната история на Земята са общували с него. Прав ли е, питаше се той. Дали в древните времена драконът не е бил бог?

Пак започна да се изкачва, но сега вървеше по-бавно, защото нямаше нужда да бърза. За пръв път, откак се върна от кристалната планета, нямаше неотложна работа.

Намираше се на малко повече от половината път по хълма, когато чу музика, в началото толкова слаба, толкова приглушена, че не беше сигурен дали наистина я чува.

Спря и се ослуша. Това несъмнено е музика.

Слънцето току-що подаде горния край на диска си над хоризонта, море от ослепителна светлина озари върховете на дърветата по хълма над него и те запламтяха с цветовете на есента. Но склонът, по който той се изкачваше, още лежеше в утринната сянка.