Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 89

Някъде отдалече се чу трополене, тихото, глухото трополене на бързо напредващи колела. Стояха заковани на местата си, заслушани, и разбраха, че по коридора се движат колела. Трополенето приближаваше и ставаше все по-силно. Внезапно то се чу точно зад вратата, затихна при завоя и изведнъж на входа застана колесат.

— Ето един от тях! — изпищя Ламбърт. — Какво прави тук?

— Мистър Мармадюк — каза Максуел, — радвам се да Ви видя пак.

— Не — отвърна колесатият. — Не е мистър Мармадюк. Така нареченият мистър Мармадюк Вие повече няма да видите. Той е в немилост. Направи огромна грешка.

Силвестър тръгна напред, но Уп протегна ръка, сграбчи го за кожата на врата и го задържа здраво, въпреки опитите му да се освободи.

— Имаше сключен договор с един хуманоид на име Харлоу Шарп — съобщи колесатият. — Кой от вас е Харлоу Шарп?

— Аз съм вашият човек — отвърна Шарп.

— Тогава, сър, трябва да ви попитам, какво възнамерявате да правите с изпълнението на договора?

— Нищо не мога да направя, Артефакта изчезна и не може да се достави. Парите ви, разбира се, веднага ще бъдат възстановени.

— Това, мистър Шарп — заговори колесатият, — няма да бъде достатъчно. Далеч не е достатъчно. Ще заведем съдебен процес срещу Вас. Ще Ви провалим, господине, на всяка цена. Ще направим всичко възможно да Ви докараме до бедност и…

— О, вие, отвратителни ръчни колички — извика Шарп, — за вас няма закон. Галактическият закон не е в сила за същества като вас. Ако си мислите, че можете да дойдете тук и да ме заплашвате…

В отвора на вратата като от празно пространство се появи Духа.

— Най-сетне — извика сърдито Уп. — Къде беше цяла нощ? Какво направи с Шекспир?

— Поетът е в безопасност — рече Духа. — Но има още една новина. — Ръкавът на дрехата му се вдигна и посочи колесатия. — Сродниците му са плъзнали в Резервата на таласъмите и се опитват да хванат дракона.

Така значи, искали са дракона в крайна сметка, малко нелогично си помисли Максуел. И се запита дали е възможно колесатите през цялото време да са знаели, че драконът е в Артефакта. Отговорът е — разбира се, знаели са, защото именно те или техните далечни прадеди са живеели през Юрския период.

През Юрския период на Земята. А в кои ли още епохи по другите планети? Ламбърт ги нарече крепостни, коне, хамали. Не са ли те биологически роботи, създадени от древните същества. Или може би техните прадеди някога са били нисшестоящите членове на племето на древните същества, а може би просто са били опитомени животни, приспособени биологически чрез генетическа обработка да извършват определена работа?

И сега тези бивши роби, създали своя собствена империя, протягат ръце към нещо, за което може би имат причини да вярват, че е тяхно наследство. Тяхно, тъй като никъде другаде във вселената, освен навярно в отделни, отмиращи колонии със специфични условия, не са останали следи от проекта за голямата колонизация на новата млада вселена — мечта на кристалната планета.