Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 90

И по всяка вероятност, помисли си Максуел, по всяка вероятност, наследството трябва да е тяхно. Защото с техен труд е бил осъществен замисълът. И не потърси ли умиращият Банши със съзнанието за старата вина начин да поправи злото, като измами кристалната планета и се опита да помогне на тези бивши роби? Или може би е вярвал, че е по-добре това наследство да не отива при някои чужди същества, а при една раса, която е изиграла ролята си, макар робска и малка, в големия проект, претърпял провал?

— Искате да кажете — обърна се Шарп към колесатия, — че в този момент, докато Вие стоите тук и ме заплашвате, вашите бандити там…

— Всичко е отработил — обади се Уп.

— Драконът тръгна към дома си — продължи Духа, — към единственото място, което може да приеме за свой дом на тази планета. При ясна лунна светлина той полетя над речната долина натам, където живее Мъничкия народ, за да види отново сънародниците си. И тогава колесатите го нападнаха във въздуха, опитаха се да го принудят да слезе на земята, да го пленят. Драконът се съпротивляваше великолепно, но…

— Колесатите не могат да летят — възрази Шарп. — И ти каза, че са много. Или подхвърли, че са много. Не може да бъде. Мистър Мармадюк беше единственият…

— Ние си мислим, че не могат да летят — рече Духа, — но те могат. А колкото до техния брой, аз съм объркан. Вероятно те са били тук през цялото време и са се крили от погледа ни. Вероятно и сега пристигат много чрез транспортните пунктове.

— Можем да спрем това — предложи Максуел. — Да съобщим на Транспортната централа. Можем…

Шарп поклати глава.

— Не, не сме в състояние да го направим. Транспортната система е междугалактическа, не е само наша. Не е възможно да се намесим.

— Мистър Мармадюк — заговори инспектор Дрейтън с най-официален тон, — или който и да сте, мисля, че най-добре ще е да Ви арестувам.

— Оставете празните приказки — рече Духа, — Мъничкия народ се нуждае от помощ.

Максуел се протегна и хвана стола.

— Време е да сложим край на глупостите — обяви той. — Вдигна стола над колесатия. — Време Ви е да заговорите, приятелю. И ако не го направите, ще Ви смачкам.

Изведнъж от гърдите на колесатия се показаха дюзи и се чу съскащ звук. Смрад шибна в лицата на хората, ужасна воня, която удряше като свиреп юмрук, караше стомаха ти да се преобръща и те задушаваше.

Максуел почувствува, че пада на пода, неспособен да контролира тялото си, което му се струваше вързано, парализирано от ужасната воня, идваща от колесатия. Удари се в пода, изтърколи се, вдигна ръце и ги вкопчи в гърлото си, сякаш щеше да го разкъса, за да поеме глътка въздух — но въздух нямаше, нищо нямаше освен смрадта от колесатия.

Над главата си дочу ужасен писък и след като се преобърна така, че да погледне нагоре, видя Склвестър, увиснал, вкопчил ноктите на предните си лапи в горната част от тялото на колесатия, а със задните дращеше и удряше издутия, прозрачния търбух, в който се извиваше отвратителната маса от раздразнени насекоми, Колелата на колесатия се въртяха безумно, но с тях бе станало нещо. Движеха се в различна посока и колесатият се въртешеше в шеметен танц със Силвестър, който отчаяно се притискаше в него, а задните му лапи, подобно движещи се бутала, работеха по търбуха на колесатия. Двамата досущ му приличаха на двойка, която изпълнява бърз и тромав валс.