Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 79

— Никога не сме го отвличали — обиди се Уп при тази мисъл. — Дойде с нас по съвсем мирен начин. С радост дойде. През цялото време си е правил сметка как да се измъкне от придружителя, изпратен му от Времето. Това беше негова идея. Ние само малко му помогнахме.

— Като хлопнахте придружителя му по главата ли?

— Не, съвсем не — обяви Уп. — Бяхме учтиви с него. Направихме, така да се каже, лека диверсия.

— Както и да е — каза Максуел, — но идеята е била глупава. Вложени са толкова пари. И цяла дузина шекспировци да бяхте отвлекли, пак нямаше да накарате Харлоу да се откаже от сделката за Артефакта.

— И все пак — обади се Карол, — нещо не можем ли да направим? Например да вдигнем Арнолд от леглото.

— Единственият начин — рече Максуел, — по който Арнолд може да ни помогне, е да даде на Времето толкова пари, колкото колесатият плаща на Шарп. Не мога да си представя такова нещо, а вие?

— Не, не мога — отвърна Уп.

Вдигна буркана към устата си и го пресуши. Стана, отиде до тайника в пода и извади друг буркан. Отвинти бавно капака и го подаде на Карол.

— Да се разположим по-удобно — предложи той — и да се натряскаме. Сутринта репортерите ще са тук и трябва да събера сили, за да ги изхвърля всички навън.

— Не, почакай — каза Максуел — някаква идея ми идва наум.

Те седяха и чакаха да се оформи идеята.

— Преводачът — продължи Максуел. — Онзи, който използвах, за да разчета записите на кристалната планета. Намерих го в чантата си.

— Наистина ли? — запита Уп.

— А ако Артефакта е просто един друг запис?

— Но Карол казва…

— Знам какво казва Карол. Но тя не е сигурна. Само мисли, че е видяла онова око, втренчено в нея. Изглежда невероятно.

— Вярно — съгласи се Карол. — Не съм абсолютно сигурна. А в думите на Пит има някакъв смисъл. Ако той е прав, то този запис трябва да е много важен и много подробен. Навярно цял нов свят от знания. Може би нещо, което кристалната планета е оставила на Земята, вярвайки, че никой няма и да помисли да го потърси тук. Някакъв таен запис.

— Дори и да е така — каза Уп, — каква полза. Музеят е заключен и Харлоу няма да ни го отвори.

— Аз мога да ви въведа — предложи Карол. — Ще телефонирам на пазача и ще му кажа, че трябва да вляза да свърша някаква работа. Или, че съм забравила нещо там и искам да го взема. Имам разрешение за такива неща.

— И ще загубиш работата си — забеляза Уп.

Тя сви рамене.

— Има и други служби. А ако успеем…

— Но шансът за това е много малък — запротестира Максусел — Не повече от едно на един милион. Може би и по-малко. Не отричам, че искам да опитам, но…

— А ако открием, че е наистина нещо важно? — попита Карол. — Тогава можем да отидем при Шарп и да му обясним, а може би…

— Не знам — каза Максуел. — Съмнявам се, че ще открием нещо толкова важно, та Харлоу да отстъпи от сделката.

— Е, добре — намеси се Уп, — да не губим време в седене и разговори. Да направим нещо.

Максуел погледна Карол.

— И аз така мисля, Пит — рече тя. — Мисля, заслужава си да се рискува.

Уп посегна, взе буркана с ракията, който се намираше пред нея, и завинти капака.