Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 47

Отнякъде се чу леко почукване и изненадан от такъв слаб шум, Максуел настръхна и напрегнато се заслуша. Сигурно някоя клонка, отвята от вятъра, е потропала по покрива, макар шумът от клонка върху покрив да е по-различен.

Чукането спря, сетне се поднови, този път равномерно, по-скоро като шифър. Три бързи почуквания, пауза, после две бързи, пак пауза и сетне отново всичко се повтаряше.

Зад вратата имаше някой.

Максуел скочи от леглото и нерешително се спря. Сигурно вестникарите най-после са го открили или пък си мислят, че са го открили, и ако е така, може би е по-добре да не им отваря. Но струваше му се, че чукането на вратата не беше достъчно силно, достатъчно настоятелно за един или няколко репортера, настигнали го най-сетне в леговището му. Чукаше се слабо, почти колебливо, сякаш го правеше човек, който не желае да съобщи за присъствието си или по една или друга причина се съмняваше в намеренията си. А и разбираше, че ако навън имаше репортери, няма смисъл да не ги пуска, защото след малко те ще натиснат вратата, ще видят, че е отворена и ще нахълтат.

Чукането, спряло за миг, пак се поднови. Максуел се затътри към вратата и силно я отвори. Навън стоеше Скаридата, призрачен, искрящ в белота под слънчевите лъчи. Под един от крайниците, който сега му служеше по-скоро за ръка, отколкото за крак, здраво стискаше към тялото си увит в хартия пакет.

— За бога, влезте преди някой да ви е видял тук — каза рязко Максуел.

Скаридата влезе, а Максуел затвори вратата, чудейки се какво го е принудило да дойде.

— Не се безпокойте за жетварите на новини — рече Скаридата. — Внимавах, оглеждах се. Никой не ме следеше. Имам такъв глупав вид, че никой никога не ме следи. Никой никога не подозира у мен каквито и да е намерения.

— Щастие е да притежаваш такава особеност — отбеляза Максуел. — Мисля, че това се нарича защитна окраска.

— Дойдох пак от името на мис Нанси Клейтън. Знае, че сте заминали с малко багаж, че не сте имали възможност да си направите покупки или да се изперете. Не желае да ви обиди, натоварен съм да ви кажа това и добре да го подчертая, но иска да ви изпрати някои дрехи.

Той измъкна вързопа изпод мишницата си и го подаде на Максуел.

— Много мило от страна на Нанси.

— Тя е внимателен човек. Упълномощи ме да ви кажа и друго.

— Продължавайте.

— Ще дойде кола да ви заведе до къщата.

— Не е нужно — каза Максуел. — Шосето минава точно покрай тях.

— Още веднъж ме извинете — заяви твърдо Скаридата, — тя мисли, че така е най-добре. Разни същества сноват насам-нарам, за да разберат къде се намирате.

— Можете ли да ми кажете — запита Максуел, — как е узнала мис Клейтън къде се намирам?

— Наистина не знам — отвърна Скаридата.

— Добре тогава. Благодарете на мис Клейтън от мое име.

— С удоволствие — каза Скаридата.

14

— Ще ви закарам при задния вход — обясни шофьорът. — Отпред гъмжи от вестникари. По-късно ще си отидат, но сега са цели тумби. Мис Клейтън предположи, че няма да искате да ги срещате.