Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 46

Всичко това, и повече, много повече, трилион пъти повече чакаше там, на кристалната планета.

Важното беше, напомни си той, да изпълни даденото му поръчение. От съдбоносно значение е да се добере до библиотеката на кристалната планета, и макар да нямаше поставени срокове, трябваше да го направи бързо. Защото не успее ли, не се съмняваше в това, планетата по всяка вероятност ще потърси пазар другаде или ще предложи каквото има в друг сектор на Галактиката, а дори и извън нея.

Възможно е Артефакта да е цената, каза си той, макар и да не беше сигурен. Обстоятелството, че за него е направена оферта, че Чърчил е замесен някак си, го правеше да изглежда правдоподобно. Но в момента нищо не можеше да твърди. Не е изключено Артефакта да е необходим на някого по друга причина, вероятно на някого, разбрал най накрая какво точно представлява той. Опита се да си представи какво именно може да са открили, но нямаше факти, за които да се залови, и не успя.

Ято косове се спусна от небето, понесе се точно над покрива на колибата и полетя към шосето. Максуел наблюдаваше как птиците се настаняват в пожълтялата растителност на блатото, как изящно се люлеят по привеждащите се стебла на бурените, растящи там в изобилие. Преди да отлетят към някое уединено гористо място, избрано за бивак в полета им на юг, те са дошли тук за около час да се нахранят.

Максуел стана и се протегна. Спокойствието и тишината в светлокафявия следобед го завладяха. Искаше му се да подремне. След някое време ще се върне Уп, ще го събуди, ще си хапнат и ще поговорят малко, преди той да се отправи към Нанси.

Отвори вратата, влезе в колибата, прекоси стаята и седна на леглото. Може би, помисли си той, ще трябва да види дали има чиста риза и чорапи за приема. Посегна, издърпа чантата си и я вдигна при себе си.

Откопча я, отметна назад капака и извади панталоните, за да стигне до ризите, наредени под тях. Ризите бяха там, но имаше и нещо друго — апарат с лентичка и два окуляра сгънати към него.

Втрещи се учуден, позна го. Това бе апаратът-преводач, който използва на кристалната планета, за да разчита металните листове. Вдигна го и го провеси на ръката си. Ето я лентата за прикрепянето му около главата, енергийния генератор отзад и двата окуляра, които човек намества, след като е затегнал приспособлението на мястото му.

Трябва да го е прибрал по погрешка, помисли си той, но за нищо на света не можеше да си спомни кога го е пъхнал. Ето го сега тук и това навярно не е лошо. Може даже в бъдеще да го използва, може да му помогне да докаже, че наистина е бил на планетата. Но доказателството му не беше убедително и той го разбираше. Само едно приспособление, съвсем обикновено приспособление, въпреки че ако човек се захванеше с него, можеше да не му се стори чак толкова обикновено.