Читать «Мусон» онлайн - страница 45

Хал разработи бойната разстановка, която определя мястото на всеки член от екипажа по време на сражение. После разпредели наличното пространство за настаняване на пасажерите. Момчетата бяха извадени от чисто новата си квартира, за да бъде предоставена на трите момичета. Уил Картър също остана бездомен, а миниатюрната му каюта заеха мастър Бийти и неговата съпруга. Двете огромни туловища трябваше да споделят двадесет и два инчовата койка на третия помощник. Като си представи гледката, Хал се ухили.

В кърмовата каюта на „Серафим“, той и Андерсън от „Йомен“ часове наред разработваха система от сигнали, с чиято помощ да общуват в открито море. Преди четиридесет години тримата „морски генерали“ Блейк, Дийн и Монк бяха въвели система за сигнализация с флагове и платна денем и с изстрели и фенери през нощта. Двамата с Андерсън използваха петте флага и четири фенера като база за собствената им сигнална система. Значението на флаговете се определяше от местоположението и комбинирането им. Нощно време фенерите се подреждаха в линии, триъгълници или правоъгълници по главната мачта и главната рея.

След като се разбраха за сигнализацията, съставиха програма за места и време на срещи, в случай че се изгубят, поради лоша видимост или в бой. В крайна сметка, Хал стигна до извода, че вече познава Андерсън добре и може да му има доверие.

На седмия ден след пристигането в Плимут, те бяха готови за отплаване, а Уилям даде за всички пищна прощална вечеря в трапезарията на Хай Уийлд.

12.

Керълайн бе седнала между Уилям и Гай на дългата маса. Том седеше отсреща, но масата беше твърде широка за разговор през нея. Това не го огорчаваше особено, тъй като за пръв път в живота си, той не можеше да измисли какво да каже. Яде малко. Едва докосна омара и морския език — негови любими блюда. Почти не успяваше да откъсне поглед от прекрасните очи на момичето.

Гай от своя страна, бе открил начаса, че тя се интересува от музика и на тая база установи бърз контакт. Под ръководството на мастър Уолш, Гай се бе научил да свири както на клавесин, така и на цитра. Том не показа склонност към който и да било инструмент, а пеенето му, по думите на мастър Уолш, можеше да накара кон да побегне в галоп.

По време на престоя им в Лондон мастър Уолш искаше да ги заведе на концерт. Том получи остри стомашни колики, което не му позволи да ги придружи — обстоятелство, за което сега горко се каеше, докато гледаше как Керълайн зяпа с благоговение Гай в устата. Той й разправяше за вечерта, за музиката и блестящия цвят на лондонско общество. Огромните виолетови очи не се отделяха от лицето му.