Читать «Мусон» онлайн - страница 43

— Добра среща, татко! — поздрави той. — Добре дошъл в къщи! Много ни липсваше. — Хал се надвеси от прозорчето, светнал от удоволствие и двамата потънаха в оживен разговор. Уилям даваше отчет за всичко случило се докато ги нямаше, като наблягаше върху работите в мините и прибирането на реколтата.

Наближаваха последния хълм преди голямата къща, когато Уилям възкликна с неприязън:

— А, забравих да ти кажа. Гостите ти от Брайтън са тук. Чакат те от два дни.

— Гости ли? — попита объркан Хал.

Уилям посочи с бича към фигурите в далечината. На поляната се виждаше огромен, солиден джентълмен с по една жена от всяка страна и две момиченца в ярки престилки, които вече се надпреварваха да посрещнат каретата, пискайки от радост.

— Момичета! — възмути се Дориан. — Малки момиченца!

— Има и едно голямо. — Острият поглед на Том веднага бе уловил по-слабата от двете жени. — И много красиво при това.

— Опичай си ума, Клебе! — предупреди го Аболи. — Последната здравата те накисна. — Но Том приличаше на гонче по прясна следа.

— Кои са тези хора, дяволите да ги вземат? — раздразнено попита Хал. Той беше потънал в грижи около подготовката на далечно плаване и хич не му беше времето да посреща неканени гости в Хай Уийлд.

— Някой си мастър Бийти и цялото му домочадие — отвърна Уилям. — Казаха, че ги очакваш, татко. Но ако не е така, ей сега ще им кажа да си събират багажа.

— Дяволите да ме вземат! — възкликна Хал. — Бях забравил. Те ще плават с нас до Бомбай. Бийти е новият главен счетоводител на кантората там. Но Чайлдс и дума не спомена, че мъкне и цялото племе със себе си. Това е нечувано. Четири жени! Къде ще ги настаня? Бог да ми е на помощ!

Хал успя да овладее негодуванието си, когато слезе от каретата, за да поздрави семейството.

— Мастър Бийти, Ваш слуга съм, сър. Лорд Чайлдс разправя само хубави работи за Вас. Надявам се, че сте пътували добре до Девън?

Всъщност, той бе разчитал, че пасажерите му ще си намерят квартира в Плимут, вместо да идват в Хай Уийлд, но си наложи приветлива маска и тръгна да се ръкува със съпругата. Мисис Бийти беше пищна колкото съпруга си, с когото споделяше трапеза от двадесет години. Лицето й бе кръгло и румено като детска топка. Тя дари Хал със слонски реверанс.

— Очарован съм, мадам — галантно я увери Хал.

Тя се закиска, докато й целуваше ръка.

— Мога ли да Ви представя най-голямата си дъщеря, Керълайн? — Известно й беше, че освен един от най-богатите мъже в околията и едър земевладелец, сър Хенри Кортни бе и вдовец. Керълайн беше почти на шестнадесет и много красива. Разликата не беше повече от двадесет и пет години, бързо пресметна тя. Всички ще участват в това така дълго пътешествие. Достатъчно дълго, за да узреят нови приятелства и някои блянове да се превърнат в истина.

Хал се поклони на момичето, което направи красив реверанс, но не си даде труд да й целуне ръка. Приближи бързо до момиченцата, които подскачаха и цвърчаха наоколо като врабчета.

— А кои са тия две млади и прекрасни госпожици? — попита той с топъл бащински глас.