Читать «Мусон» онлайн - страница 46

Том направи опит да ги отклони, като се впусна в повествование затова, как ходили в лудницата на Моорфийлдс, да гледат побърканите.

— Като замерих един с камък, той взе собственото си лайно и го метна по мен — спомни си със задоволство Том. — За щастие обаче, не можа да ме уцели и прасна Гай.

Подобните на розов цвят устни на Керълайн се свиха, сякаш доловили мириса на ответния снаряд, царственият й взор мина през Том и го остави да пелтечи глупости, а тя се извърна към Гай.

Дориан седеше като дървен между Агнес и Сара в другия край на масата. Двете момиченца бяха скрити от погледите на родителите си от букетите в сребърни вази и висок свещник. През цялото време се кикотеха и си шепнеха една на друга, разправяха си глупашки, безсмислени шеги.

Дориан се гърчеше от неудобство и ужас при мисълта, че лакеят ще забележи неблаговидното му положение и ще разкаже всичко на прислугата.

В началото на масата Хал и Уилям, мастър Бийти и Едуард Андерсън обсъждаха краля.

— Бог ми е свидетел, не се зарадвах особено да видя холандец на трона, но малкият господин в черно кадифе се оказа воин — заяви Бийти.

Хал кимна:

— Той е голям противник на Римокатолическата църква и не е поклонник на французите. Само тава стига, за да разчита на моята лоялност. Но освен всичко, аз установих че е и човек с остро око и ум. Мисля, че ще бъде добър крал.

Елис Кортни, съпругата на Уилям седеше бледа и мълчалива до Хал. Въпреки първоначалната влюбеност, тя не поглеждаше към съпруга си през масата. Малко под ухото й се забелязваше червеникаво петно, което тя се бе опитала да прикрие с оризова пудра и кичур коса. На брътвежа на мисис Бийти отговаряше едносрично.

В края на вечерята, Уилям се изправи и чукна със сребърна лъжица по чашата си за вино.

— Като призован от дълга да остана тук, докато останалата част от обичното ми семейство тръгва за далечни земи… — започна той.

Том наведе глава под цветната преграда, така че Уилям и баща му да не го виждат и се престори, че бърка с пръст в гърлото си и повръща. На Дориан това се стори така безумно смешно, че започна да се дави. Керълайн хвърли към Том само един високомерен поглед и премести стола си така, че да не го вижда. Без да си дава сметка за целия цирк, Уилям продължаваше:

— … Татко, знам, че както много пъти преди, ще се завърнеш при нас с удвоена слава и трюмове пълни с плячка. Аз ще чакам този ден. Но докато те няма, искам да знаеш че делата на семейството тук в Англия, ще бъдат обект на моето непрестанно внимание и грижи.

Хал се бе изтегнал на стола, полузатворил очи и насърчително усмихнат, докато слушаше високопарните слова на най-големия си син. Но когато започна да включва и имената на тримата братя, в съзнанието му се прокрадна съмнение: силата на изразяваните чувства беше малко прекалена.

Отвори внезапно очи, за да види погледа на Уилям, отправен към Том. Изразът на студените, тъмни очи имаше толкова малко общо със сърдечните думи, че Хал осъзна: те не бяха искрени. Уилям долови мислите на баща си и го погледна, бързо прикривайки своята неприязън. Изражението му беше отново белязано от тъга поради предстоящата раздяла с най-обичаните същества.