Читать «Мусон» онлайн - страница 44
Уилбър Смит
— Аз съм Агнес!
— А аз Сара!
Докато се изкачат по стълбите и влязат през главния вход на Хай Уийлд, Хал вече имаше по едно момиченце закачено на всяка ръка. И двете бъбреха и подскачаха, като се мъчеха да привлекат вниманието му.
— Винаги е искал да има дъщеря — тихо промълви Аболи с благ поглед, — а има цялата тая палава сган.
— Това са само момичета — горделиво съобщи Дориан.
Том нищо не каза. Не бе продумал от момента, в който приближи Керълайн и запечата в съзнанието си всяка нейна черта. От този момент ходеше като ударен.
Керълайн изкачваше стълбата рамо до рамо с Гай. Най-горе спря и се обърна назад. Очите й срещнаха погледа на Том.
Беше най-красивото същество, което можеше да си представи. Висока колкото Гай, но с тесни рамене, а кръстът — гъвкав като фиданка. Под разветите фусти и поли се подаваха малки крачета. Кожата на голите ръце, под буфан ръкавите, беше гладка и нежна. Прическата й представляваше кула от къдрици и панделки. Лицето беше изтънчено, с пълни розови устни и огромни виолетови очи.
Погледна през Том без израз, без усмивка, сякаш не го виждаше. После се извърна и последва близките си в къщата. Без да разбере, Том бе затаил дъх и сега шумно издиша.
Аболи поклати глава. Нищо не бе убягнало от погледа му. Предстои дълго пътуване, помисли си той. И опасно.
11.
„Серафим“ остана привързан успоредно на кея в продължение на шест денонощия. Въпреки непрестанните подканвания на Нед Тайлър и Големия Дениъл, толкова бяха необходими на майсторите, за да приключат довършителните работи по кораба. Щом бе залепен и последният орнамент, щом последният клин бе вбит на мястото си, той ги натовари в пощенската кола и ги изпрати в корабостроителницата. До това време товарът, провизиите и мунициите бяха свалени на кея и пренатоварени, като Хал седеше в една от големите спасителни лодки, по средата на залива и следеше наклона на осовата линия. Едуард Андерсън от „Йомен“ доказа своята лоялност, като изпрати собствения си екипаж да помага.
Междувременно Нед бе върнал всички платна в работилниците. Прегледал бе шевовете им бод по бод и поиска да се преушият. След това под личното му наблюдение, всяко платно влезе в определения му брезентов чувал, който беше надписан и прибран.
Като приключи с платната, Нед се зае с такелажа и резервните реи. Прибра ги на борда преди основния товар. Том ходеше непрекъснато подире му и се стараеше да не пропусне и една дума от моряшкото знание.
Хал лично отпиваше чаша от всяка качвана на борда бъчва, за да се убеди, че водата става за пиене. Накара да отварят всяко трето каче с осолени продукти и поиска от бордовия лекар, доктор Рейнолдс, да проверява дали месото е годно, дали брашното и сухарите са от първо качество. Всички знаеха, че преди да стигнат Добра Надежда, водата ще зеленяса, а сухарите ще се натрошат и напълнят с гъгрица, но Хал искаше да тръгнат начисто и хората не пропуснаха да забележат грижите му. Малко капитани постъпват така, шушукаха си те.
Дениъл и неговите оръдейници провериха барута, за да се убедят, че в сандъчетата не е проникнала влага. После почистиха сто и петдесетте мускета и се увериха, че ударниците им дават сигурни искри. Палубните оръдия бяха демонтирани и лафетите смазани. На тяхната подвижност се разчиташе, когато приближи вражи кораб. Тогава те можеха да променят прицела си и да засипят палубите му с картеч. Ковачът и помощниците му наточиха брадвите и сабите, след което ги подредиха в сандъци, готови за употреба.