Читать «Изчезналата миниатюра (Или още: Приключенията на един чувствителен месар)» онлайн - страница 8

— Много благодаря! — каза той. — Много благодаря, госпожице Трюбнер!

— Моля.

— Трябва да се ожените скоро — каза замислено той.

— Защо пък?

— Защото името ви е толкова тъжно!² Познавах един човек, той се казваше Шмерц.³ Беше един от най-нещастните хора, съществували някога на тоя свят.

— Защото се казваше Шмерц ли?

— Сигурно! На него дори и женитбата не помогна!

— Навярно защото и след сватбата пак се е казвал Шмерц — забеляза тя остроумно. — Но все пак: не мога да се омъжа за първия срещнат човек, само защото се казва Фрьолих или Лустиг!⁴

Старият месар поклати посивялата си глава.

Госпожица Трюбнер каза:

— Освен това аз далеч не съм толкова тъжна, колкото го изисква името ми.

— Все пак — рече той. — Все пак, тъжна сте, мила госпожице! Особено откакто купих картичката. Защо ли всъщност?

Сред челото й се появи тънка отвесна бръчка.

— Има си основателни причини за това, господин Кюлц.

— Ядове ли имате?

— Не — отговори тя. — Но се страхувам.

Госпожица Трюбнер почука с пръст върху току-що излезлия вестник.

— В този вестник има една новина, която много ме изплаши.

— Да не би да е онази история с откраднатите художествени дреболии? И за милиона?

— Точно така. Тъкмо тази история!

— Да, но какво ви засяга тя? — попита той тихо.

Тя предпазливо се огледа, сетне сви рамене.

— Не мога да ви го разкажа тук.

В същия миг покрай тях мига някакъв млад човек. Беше едър, строен и, изглежда, разполагаше с много време. Той спря пред портиера, застанал до стълбата, поздрави, като докосна с пръст периферията на шапката си и запита:

— Живее ли тук в хотела някоя си госпожица Трюбнер от Берлин?

— Да — отвърна портиерът. — В момента тя седи там, отпред, до оградата. До онзи едър, пълен турист.

— Какво чудесно съвпадение! — каза стройният господин. — Благодаря ви!

Той допря за сбогом пръст до периферията на шапката си и се обърна.

Портиерът козирува и го изпрати с поглед.

Младият човек тръгна към оградата. Но съвсем не спря до масата на госпожица Трюбнер. Той дори не погледна дамата, за която току-що се беше осведомил! А равнодушно и бавно мина покрай нея, излезе на улицата и изчезна в навалицата!

Портиерът се облещи. И макар че професията му го беше понаучила вече на нещичко — той не разбра това.

— Бихте ли ми направили една голяма услуга? — запита госпожица Трюбнер.

— За клиентка на моя Ото съм готов да сторя всичко! — заяви месарят Кюлц. — Само кръв да не се лее.

— Това, надявам се, ще може да се избегне — каза сериозно тя. — Придружете ме, моля! Трябва да купя нещо. И по пътя ще ви разкажа за какво се касае. Имам чувството, че ни наблюдават.

— Това е от нерви — забеляза той. — Хедвига, втората ми дъщеря, по-рано беше същата. Но обикновено след първото дете всичко се оправя.

— Невъзможно ми е да чакам толкова дълго — каза госпожица Трюбнер. — Хайде! Да тръгваме!

— Е, добре! — измърмори старият Кюлц.

Той кимна на оберкелнера и плати.

— Колбасите ви са чудесни — каза одобрително той.

— Особено шпековият салам.