Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 15

— Ще ходиш ли?

— Не. — Отговорът се получи по-категоричен, отколкото възнамеряваше.

Шейн Милър я погледна с интерес.

— Защо? Понякога тези неща са забавни.

„Дали Джим Клиъри ще е там? Дали има жена и деца? Какво може да ми каже? «Извинявай, че не успях да се срещна с теб на гарата. Извинявай за лъжата, че ще се оженя за теб?» Това ли?“

— Няма да отида.

Но Ашли не бе в състояние да забрави за поканата. „Сигурно ще е много приятно да се видя с някои от старите си съученици — мислеше си тя. Навремето имаше много приятелки. Особено Флорънс Шифър. — Чудя се какво ли е станало с нея?“ Не знаеше дали се е променил Бедфорд.

Ашли Патерсън беше израснала в Бедфорд, Пенсилвания, градче на два часа източно от Питсбърг, дълбоко навътре в планината Алигейни. Баща й ръководеше окръжната болница, едно от стоте най-добри медицински заведения в страната.

Бедфорд бе чудесно място за деца. Имаше паркове за пикници, реки за риболов и обществени прояви през цялата година. Ашли обичаше да ходи в Биг Вали, където имаше аманитска колония.¹ Често можеха да се видят конски впрягове, теглещи аманитски двуколки с различни на цвят платнища в зависимост от степента на ортодоксалност на собствениците им.

Обичаше вечерите в Мистъри Вилидж, театралните постановки и Фестивала на голямата тиква. Усмихна се, когато си спомни за доброто старо време. „Може би все пак ще отида — помисли си. — Джим Клиъри няма да има куража да се появи.“

Ашли съобщи решението си на Шейн Милър.

— Срещата е следващия петък — каза тя. — В неделя вечер ще се върна.

— Чудесно. Съобщи ми по кое време ще пристигнеш и ще те посрещна на летището.

— Благодаря ти, Шейн.

Когато се върна от обяд, Ашли отиде на бюрото си и включи компютъра. По екрана се изсипа дъжд от пиксели, които се сляха в образ. Тя объркано го загледа. Точките оформяха собственото й лице. Пред ужасения й поглед в горната част на дисплея се появи ръка, стиснала месарски нож. Ръката летеше към нея, готова да забие острието в гърдите й.

— Не! — изкрещя.

Изключи монитора и скочи на крака.

Шейн Милър се втурна при нея.

— Ашли! Какво има?

Тя трепереше.

— На… екрана…

Шейн включи компютъра. Появи се котенце, което гонеше кълбо прежда по зелена морава. Той се обърна и объркано я погледна.

— Какво…

— Вече… Вече го няма… — заекна тя.

— Кое го няма?

Ашли поклати глава.

— Нищо. Аз… напоследък ми се събра много, Шейн. Извинявай.

— Защо не поговориш с доктор Спийкман?

Ашли беше ходила при д-р Спийкман и преди. Това бе психологът на компанията, назначен, за да съветва подложените на стрес компютърни гении. Макар че не беше лекар, той бе интелигентен и проницателен, пък и винаги имаше полза да поговориш с някого.

— Ще го направя — съгласи се тя.

Д-р Бен Спийкман беше прехвърлил петдесетте, патриарх при извора на младостта. Кабинетът му представляваше спокоен оазис в дъното на сградата, тих и удобен.

— Снощи сънувах ужасен кошмар — каза Ашли. Затвори очи и си припомни. — Тичах. Бях в огромна градина, пълна с цветя… Имаха странни, грозни лица… Крещяха ми… Не можех да чуя какво ми говорят. Просто продължавах да тичам към нещо… Не зная какво… — Замълча и отвори очи.