Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 13

— Не знаех, че ще идваш тук, Гари. Нека те запозная с Алет Питърс. Това е Гари Кинг.

Гари бе трийсетинагодишен, имаше яркосини очи и коса до раменете.

— Приятно ми е да се запознаем, Гари.

— Той е най-добрият ми приятел още от гимназията, Алет.

— Да. Познавам го от десет години, тъй че ако ви интересуват някои интересни случки…

— Нямаш ли си друга работа, Гари?

— Добре. — Той се обърна към Алет: — Но не забравяйте за предложението ми. Чао.

Двамата го проследиха с поглед, докато се отдалечаваше.

— Алет… — започна Ричард.

— Да?

— Може ли пак да се срещнем?

— С удоволствие. — „С какво удоволствие само.“

В понеделник Алет разказа на Тони за преживяването си.

— Не се влюбвай в художник — предупреди я тя. — Те не могат да си изкарват прехраната. Ще се срещате ли пак?

Алет се усмихна.

— Да. Струва ми се, че ме харесва. Аз също го харесвам. Много.

Всичко започна като дребен спор и свърши с яростна кавга. Пастор Франк се пенсионираше след четирийсет години служба. Беше много добър и грижовен свещеник и енориашите съжаляваха, че напуска. Проведоха тайни срещи, за да решат какъв прощален подарък да му поднесат. Часовник… пари… ваканция… картина… Той обичаше изкуството.

— Защо не поръчаме на някого да му нарисува портрет на фона на черквата? — Те се обърнаха към Алет: — Ще го направиш ли?

— Разбира се — радостно се съгласи тя.

Уолтър Манинг беше един от най-възрастните енориаши и един от най-големите спонсори. Имаше процъфтяващ бизнес, но като че ли не можеше да понася успеха на другите.

— Дъщеря ми е много добра художничка — каза. — Навярно тя би трябвало да го направи.

— Защо и двете не нарисуват портрета, а после ще гласуваме кой да подарим на пастор Франк? — предложи някой.

Алет се захвана на работа. Картината й отне пет дни и се получи истински шедьовър, отразяващ състрадателността и добротата на пастора. Следващата неделя групата се събра, за да види портретите. Творбата на Алет предизвика одобрителни възклицания.

— Като жив е, сякаш всеки миг ще слезе от платното…

— О, толкова ще му хареса…

— Би трябвало да го изложат в музея, Алет…

Уолтър Манинг разви платното с рисувания от дъщеря му портрет. Беше добра, но й липсваше огънят на другия портрет.

— Много е хубава — тактично каза един от енориашите, — но ми се струва, че тази на Алет е…

— Съгласен съм…

— Портретът на Алет е…

— Решението трябва да е единодушно — отсече Уолтър Манинг. — Дъщеря ми е професионалистка — хвърли поглед към Алет, — а не дилетантка. Нарисува го като услуга. Не можем просто да я отхвърлим.

— Но, Уолтър…

— Не. Трябва да е единодушно. Или ще му подарим картината на дъщеря ми, или нищо.

— Нейният портрет много ми харесва — каза Алет. — Нека го подарим на пастора.

Уолтър Манинг победоносно се усмихна. — Ще остане много доволен.

На път за вкъщи същата вечер Уолтър Манинг беше блъснат от кола. Когато чу новината, Алет остана поразена.

Четвърта глава

Ашли Патерсън взимаше душ и вече закъсняваше за работа, когато чу шума. Отваряне на врата? Затваряне? Тя спря водата и с разтуптяно сърце се ослуша. Тишина. Постоя така за миг, цялата в капчици, блеснали по кожата й, после бързо се избърса и предпазливо влезе в спалнята. Всичко изглеждаше нормално. „Пак моето прекалено въображение. Трябва да се обличам.“ Отиде до шкафа, издърпа чекмеджето и не повярва на очите си. Някой беше ровил в бельото й. Сутиените и чорапогащниците й бяха разхвърляни. Тя винаги ги държеше грижливо подредени на отделни места.