Читать «Насън и наяве» онлайн - страница 16

— А дали всъщност не си бягала от нещо? Преследваха ли те?

— Не зная. Аз… струва ми се, че някой ме следи, доктор Спийкман. Звучи безумно, но… мисля, че някой иска да ме убие.

Той се вгледа в нея за миг.

— Кой би искал да те убие?

— Аз… нямам представа.

— Виждала ли си някой да те следи?

— Не.

— Живееш сама, нали?

— Да.

— Излизаш ли с някого?

— Не. В момента, не.

— Значи е минало известно време, откакто… искам да кажа, че понякога, когато в живота на жената няма мъж… хм, може да се получи известно физическо напрежение…

„Опитва се да ми каже, че всъщност се нуждая от едно хубаво…“ — Дори наум не можеше да изрече думата. Чуваше баща й да й крещи: „Да не си изрекла още веднъж тази дума. Хората ще те помислят за курва. Възпитаните хора не казват «чукане». Откъде си усвоила този език?“

— Струва ми се, че прекалено много работиш, Ашли. Не вярвам, че има причина да се тревожиш. Навярно това е реакция от напрежението. За известно време намали темпото. Почивай повече.

— Ще опитам.

Шейн Милър я чакаше.

— Какво каза доктор Спийкман?

Ашли успя да се усмихне.

— Че съм добре, но твърде много работя.

— Е, ще трябва да направим нещо по въпроса — отвърна той. — Като начало защо не си починеш днес? — Гласът му звучеше загрижено.

— Благодаря. — Тя го погледна и се усмихна.

Мил човек. Добър приятел.

„Не може да е той — каза си. — Не може.“

През следващата седмица не можеше да мисли за нищо друго, освен за срещата. „Чудя се дали заминаването ми няма да е грешка. Ами ако Джим Клиъри все пак се появи? Дали има някаква представа колко много ме е наранил? Дали изобщо ще си спомни за мен?“

Преди да замине за Бедфорд прекара една безсънна нощ. Изкушаваше се да отмени полета си. „Колко съм глупава — помисли си. — Миналото си е минало.“

Когато взе билета си на летището, тя го погледна и каза:

— Страхувам се, че има някаква грешка. Резервирах си място в туристическа класа. А това е за първа.

— Да. Вие променихте резервацията си.

Ашли зяпна служителя.

— Какво съм направила?

— Телефонирахте ни и казахте, че променяте резервацията си за първа класа. — Той й показа лист хартия. — Това номерът на вашата кредитна карта ли е?

Тя го погледна и колебливо отвърна:

— Да…

Изобщо не бе телефонирала.

Пристигна в Бедфорд рано и се регистрира в хотела при Бедфордските минерални бани. Срещата беше за шест часа следобед, затова реши да разгледа града. Спря такси пред хотела.

— Накъде, госпожице?

— Искам просто да се поразходя.

Когато след дългогодишно отсъствие човек се върне в родния си град, той обикновено му се струва по-малък, но за Ашли Бедфорд изглеждаше по-голям, отколкото го помнеше. Таксито обикаляше по познати улици, мина покрай офисите на „Бедфорд Газет“, телевизионния канал УКИЕ, десетки ресторанти и художествени галерии. Хлебарницата си беше все там, както и Кларас Плейс, музеят „Форт Бедфорд“ и Старият град. Минаха покрай общинската болница, изящна триетажна тухлена сграда с портик. Тъкмо там баща й бе станал прочут.